За Поли.

Помниш ли деня, в който се срещнахме за пръв път? Аз го помня! Най-щастливият ден! Дори не знам дали тогава си ме забелязала, но аз те видях! Видях те и се влюбих!

Защото ти си ангел, ти си прекрасна! Ти си момичето с най-хубавта усмивка, най-дълбоките и нежни очи.

И така, запознахме се. Да, наистина не беше на живо, но ти през цялото време беше пред очите ми. Мина може би месец, в който аз нямах смелост да ти кажа даже „здравей". Сърцето ми туптеше като лудо винаги, щом те виждах, макар и да беше за по 3 минути в междучасието. Ех, тези три минути...

А помниш ли първия път, когато излезнахме заедно? Да, отново само за 15 минути, но пак тези 15 минути бяха като 15 минути в рая.

И все пак събрах смелост, предложих ти, тръгнахме!

Помня и първата ни целувка, в парка... топлина обзе цялото ми тяло тогава!

Беше само 1 целувка в този ден, но беше перфектна, защото беше първа!

Излизахме все по-често, дните с теб бяха най-хубавите в живота ми и продължават да са такива!

Вече сме заедно 1 месец и 2 седмици и чувствам, че ти си любовта на живота ми, Поли!

Чудно ти е сигурно, че съм го написал това, защото ме познаваш и... ама какво да направя, че те обичам и трябва да изразя чуствата си по някакъв начин.

ОБИЧАМ ТЕ! НЕКА ЗАВИНАГИ БЪДЕМ ЗАЕДНО! ТИ СИ МОЯТА ПЪРВА И ЕДИНСТВЕНА ЛЮБОВ!!!

                                                                                    С Обич: Пепи!