Обичам те!...
Обичам те толкова много, а това за теб вече нищо не значи... и ме боли, сълзите напират в очите ми, остри стрели пронизват сърцето ми всеки път, когато те видя и всеки път ти си още, и още по-далеч от мен... ОБИЧАМ ТЕ с цялото си сърце, обичам те повече отколкото обичам самата себе си, обичам те така искренно и нежно... обичам те завинаги!!!
Сега вече, останала без теб, осъзнавам какво е да загубиш най-скъпото, това е все едно някой да те заведе в миналото, а не можеш да върнеш изминалите мигове... БЕЗСИЛИЕ... да, това е, което чувствам сега... болка, тъга...
А колко беше красиво всичко между нас... колко обичах да ми казваш, че никога няма да се разделим, че винаги ще се обичаме все така... Тогава вярвяше в това нали?! Тогава, но не и сега... в онзи момент за нас не съществуваше никой друг... нито хора, нито птици, нито думи... ние бяхме свързани от нещо много по-свято, от нещо много по-скъпо, от ЛЮБОВТА!... Ти ме обичаше, знаех го, чувствах го... живеех за теб, за твоят ...