Обичам те
Обичам те!...
Обичам те толкова много, а това за теб вече нищо не значи... и ме боли, сълзите напират в очите ми, остри стрели пронизват сърцето ми всеки път, когато те видя и всеки път ти си още, и още по-далеч от мен... ОБИЧАМ ТЕ с цялото си сърце, обичам те повече отколкото обичам самата себе си, обичам те така искренно и нежно... обичам те завинаги!!!
Сега вече, останала без теб, осъзнавам какво е да загубиш най-скъпото, това е все едно някой да те заведе в миналото, а не можеш да върнеш изминалите мигове... БЕЗСИЛИЕ... да, това е, което чувствам сега... болка, тъга...
А колко беше красиво всичко между нас... колко обичах да ми казваш, че никога няма да се разделим, че винаги ще се обичаме все така... Тогава вярвяше в това нали?! Тогава, но не и сега... в онзи момент за нас не съществуваше никой друг... нито хора, нито птици, нито думи... ние бяхме свързани от нещо много по-свято, от нещо много по-скъпо, от ЛЮБОВТА!... Ти ме обичаше, знаех го, чувствах го... живеех за теб, за твоята любов, за всички мигове и за щастието... нашето щастие заедно...
Но всяка красива приказка има своя край... всичко свършва, нищо на земята не е вечно...
Но сега си задавам въпроса: "ЗАЩО?", нима на света не се хареса, че се обичаме, нима сгрешихме с нещо... нима ние самите сме грешни... толкова въпроси, а нито лъч светлина, само една дума запечатва се още по-силно и по-силно в мисълта, отекват тежките стъпки на РАЗДЯЛАТА... по-страшна дори от смъртта... искам да умра със любовта, да ме погребат със всичката тази красота... на изгубения миг, на изживените ПРЕКРАСНИ моменти... вместо сега да страдам, да проклинам живота си и да боли... да боли от любовта, от спомена за теб... вече зная, сълзите ми не могат да те върнат, ти тръгна в полумрака, но спомена поне ти запази, нека той ти напомня винаги за мен, за красивите ни дни...
ОБИЧАМ ТЕ!!!...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
