Образите и организацията на моята вяра

                Въпреки, че съм покръстен отдавна в храм Св. Николай Софийски, в София не бих казал, че съм изразено религиозен. От една страна причината за това е породения от комунистическия режим атеизъм в моите родители, а от друга моята неголяма заинтересованост. Спомням си как моята баба (...Бог да я прости), се беше превърнала в атеист, защото станала свидетел на монашески безчинства и поругаване на най-святото в нас - вярата. Обичаше Бог, но ненавиждаше земната му институция. Това ме накара да се запитам, на каква вяра се е осланяла по-късно. Отговор намерих в спомените си за нейния искрящ поглед, към своите любими внуци. Въпреки всичко, като цяло близките ми  никога не са пропускали да уважат най-важните празници, както всички средно статистически семейства в България. Рядко ходя на църква, но когато го правя винаги паля по някоя и друга свещичка за своите близки, независимо колко ги обичам или им се сърдя. Понякога, когато църковната служителка гаси предварително и събира свещите аз поглеждам нагори към високите куполи и се питам, дали Господ наистина е тук. Ако в следствие на събитията от моето детство мога да се нарека неволно представител на един страничен и непредубеден, съвременен наблюдател, спрямо православната религия или религията и вярата изобщо, може би ще имам шанс да открия нещо, което да ме изведе близо до равнището на правдоподобността. Вяра... Всеки вярва в нещо, независимо къде е роден. Тази жизнена необходимост ни кара да правим всеки ден по едно малко чудо. Подобно на наркотик утопията на вярата непрекъснато води подсъзнателното желание и изблик към търсения, отговори, воля и надежда за живот. Не говоря само за канонизираната църковна вяра, а и за онази чиято смисленост лежи върху цялото придобито човешко знание и културен потенциал.

           Тъй като темата е „Образите и организацията на моята вяра” изпитвам известни трудности по осъществяването и предвид посочените до момента свои личностни характеристики. Би било твърде банално, ако започна да описвам участието си в религиозни традиции и да се преструвам на добър християнин. Ще кажа само, че не умаловажавам постигнатото и значението на църквата, че с удоволствие чакам всеки празник за да мога да обърна внимание на близките си, че вярвам в съществуването на Бог и че православната църква трябва да се установи, като официална религия на България.

              Под „... моята вяра” разбирам своята собствена представа за нея. Нейните образи за мен имат фундаментално значение и те не се осланят единствено върху религиозните такива. Разпростират се върху онова, което докосва дълбоко моето съзнание. Случвало се е да преминавам през диви кътчета на родината ни, които тайнствено са ме омагьосвали. Никога не ме е привличал толкова даден храм или манастир, колкото мястото на което е построен. Нима монасите, които са обявявали дадено място за свято не са изпитвали подобно чувство? Всеки знае, че храм не се строи където и да е. Моето скромно мнение е, че Господ е оставил достатъчно ясно доказателство за съществуването си – Вселената. Когато отварям очи, чувствам и виждам света, това за мен е повече от доказателство, че чудеса съществуват, а от там и първообразът на вярата. Тъй, като сме разумни същества се опитваме да организираме и културно приспособим непознатото. Не съм първия, който открива истински красивото в живота и природата на нещата. Няма и да бъда последния, който ще се опита да организира своята вяра така, че да я обогати и подчертае, носейки щастие на онези около себе си. По тази причина съм силно смутен от факта, че дискриминацията към нежния пол съществува в повечето религии. Ако „Светите земи” и висшите църковни длъжности са недостойни за една жена, го приемам, като обида към онази дала ми буквално кръв и плът. Твърде спорни са тези и много други въпроси свързани с каноните на религиите, както и бъдещето на съвременното ни материално общество. Човешката цивилизация не е дорасла за глобално осмисляне и фундаментална промяна, но вярата ще съпътства неотлъчно всеки един процес. Може би един ден тези проблеми ще се решат, когато всеки представител на човешкия вид ще бъде едновременно историк, творец, лечител, религиозен деец, философ и учител.