Образите и организацията на моята вяра
Въпреки, че съм покръстен отдавна в храм Св. Николай Софийски, в София не бих казал, че съм изразено религиозен. От една страна причината за това е породения от комунистическия режим атеизъм в моите родители, а от друга моята неголяма заинтересованост. Спомням си как моята баба (...Бог да я прости), се беше превърнала в атеист, защото станала свидетел на монашески безчинства и поругаване на най-святото в нас - вярата. Обичаше Бог, но ненавиждаше земната му институция. Това ме накара да се запитам, на каква вяра се е осланяла по-късно. Отговор намерих в спомените си за нейния искрящ поглед, към своите любими внуци. Въпреки всичко, като цяло близките ми никога не са пропускали да уважат най-важните празници, както всички средно статистически семейства в България. Рядко ходя на църква, но когато го правя винаги паля по някоя и друга свещичка за своите близки, независимо колко ги обичам или им се сърдя. Понякога, когато църковната служителка гаси пред ...