3.03.2015 г., 1:21 ч.

Огромната Машина 

  Есета » Социални
1020 0 1
2 мин за четене

Замисляли ли сте се някога какво се случва, когато теглите пари от банкомат? Той просто ви дава банкноти, които някой е сложил там предварително. А може би ги печата, за да задоволи нуждите на разширяващото се потребителско население. Може би дори парите, които мислите, че взимате нямат стойност, но илюзията за тяхната ценност се изповядва от всички, което ги прави така нужни и желани. Абсурдно, нали? Вероятно е така.

 

Вече трета година в София работят над 350 камери за видео наблюдение. Те следят и записват всяко наше движение, което попадне под зоркия им „поглед“. Сигурност. Това е думата зад която се крият органите на реда и правителството, което е позволило тази санкция. Да, санкция – аз наричам това нововъведение в живота ни така заради вмешателството, което то неминуемо налага. Когато се скитам по улиците на града го правя с ясната идея, че съм наблюдаван и моите права на личен живот и анонимност са нарушени.

 

 

 

 

 

Всеки ден аз изпращам съобщения, пиша писма, снимам, разхождам се, храня се, спя. Почти всяко мое действие е проследено, оценено и съхранено в огромната технологична машина, която сме се научили да не виждаме. „Огромната машина“ я нарича Джон Туелв Хокс, който допринася за нейното разбиране в трилогията си „Четвъртият свят“. По един фантастичен начин той насочва вниманието на читателите си към един проблем, който не е просто част от неговия измислен свят. Той е проблем на нашия свят и ние се сблъскваме с него в информационната сянка, в която са ни научили да живеем.

 

Г-н Хокс е и един от основателите на независимия сайт www.wespeakforfreedom.com, който бързо доби популярност сред по инакомислещите. Там като монолитен блок е написано следното:

 

„Нашата свобода е разрушена от правителства и корпоративни политики, които използват технологията за наблюдение, за да следят и контролират животите ни.“

 

Днес реших да се присъединя по един скромен начин към хората, които тревожно поглеждат към камерите не защото се страхуват, че ще бъдат разкрити в престъпление, а защото се страхуват, че престъплението тихо и постоянно е извършвано спрямо самите тях. Да бъдеш постоянно наблюдаван, следен, ограничаван – това са атрибутите, които характеризират един затвор. А затворниците сме самите ние.

 

Днес на 3‘ти Март празнуваме освобождението на България от турско робство. Честит празник! Бъдете свободни!

© Калин Стайков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ами те в Гърция хората протестират срещу камерите, но тук едва ли не ще те изкарат луд, ако си против постоянното следене. Те в Гърция са и против новите лични карти с биометрични данни, а тук хората ще се избият на опашки за да си вземат нова лична карта.
Предложения
: ??:??