Mar 3, 2015, 1:21 AM

Огромната Машина

  Essays » Social
1.5K 0 1
2 min reading

Замисляли ли сте се някога какво се случва, когато теглите пари от банкомат? Той просто ви дава банкноти, които някой е сложил там предварително. А може би ги печата, за да задоволи нуждите на разширяващото се потребителско население. Може би дори парите, които мислите, че взимате нямат стойност, но илюзията за тяхната ценност се изповядва от всички, което ги прави така нужни и желани. Абсурдно, нали? Вероятно е така.

 

Вече трета година в София работят над 350 камери за видео наблюдение. Те следят и записват всяко наше движение, което попадне под зоркия им „поглед“. Сигурност. Това е думата зад която се крият органите на реда и правителството, което е позволило тази санкция. Да, санкция – аз наричам това нововъведение в живота ни така заради вмешателството, което то неминуемо налага. Когато се скитам по улиците на града го правя с ясната идея, че съм наблюдаван и моите права на личен живот и анонимност са нарушени.

 

 

 

 

 

Всеки ден аз изпращам съобщения, пиша писма, снимам, разхождам се, храня се, спя. Почти всяко мое действие е проследено, оценено и съхранено в огромната технологична машина, която сме се научили да не виждаме. „Огромната машина“ я нарича Джон Туелв Хокс, който допринася за нейното разбиране в трилогията си „Четвъртият свят“. По един фантастичен начин той насочва вниманието на читателите си към един проблем, който не е просто част от неговия измислен свят. Той е проблем на нашия свят и ние се сблъскваме с него в информационната сянка, в която са ни научили да живеем.

 

Г-н Хокс е и един от основателите на независимия сайт www.wespeakforfreedom.com, който бързо доби популярност сред по инакомислещите. Там като монолитен блок е написано следното:

 

„Нашата свобода е разрушена от правителства и корпоративни политики, които използват технологията за наблюдение, за да следят и контролират животите ни.“

 

Днес реших да се присъединя по един скромен начин към хората, които тревожно поглеждат към камерите не защото се страхуват, че ще бъдат разкрити в престъпление, а защото се страхуват, че престъплението тихо и постоянно е извършвано спрямо самите тях. Да бъдеш постоянно наблюдаван, следен, ограничаван – това са атрибутите, които характеризират един затвор. А затворниците сме самите ние.

 

Днес на 3‘ти Март празнуваме освобождението на България от турско робство. Честит празник! Бъдете свободни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калин Стайков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ами те в Гърция хората протестират срещу камерите, но тук едва ли не ще те изкарат луд, ако си против постоянното следене. Те в Гърция са и против новите лични карти с биометрични данни, а тук хората ще се избият на опашки за да си вземат нова лична карта.

Editor's choice

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...