Съществуват Мрак и Светлина в нашата Вселена. Толкова много размесени, че вече не можем да различим кое какво е. Те са се превърнали в сива киша, която е заседнала в сърцата ни. И ние я носим... носим... носим.
Носим я докато не умрем, и червеи и гризачи не я отнесат с себе си и в себе си. И те ще я носят... а след това ще я носи Земята... и това е един кръговрат. Един кръг? Една елипса?
Не... просто животът. Колкото и да се самосъжаляваме и да обвиняваме, де другите... де живота... никой не ни е виновен. Защото ние смесихме Мрака със Светлината.
Не някой зъл маг, с невиждана сила, не юнака що бозал двадесет години. Ние, хората. Ние, обикновените. Ние, безличните. Ние, които се наричаме интелигентни, но убиваме планетата си, режем я, ядем нейните богатства. И тя крещи... но Сивотата в нас я заглушава... не позволява на никой да я чуе...
В момента ние сме глухи за важните неща. Какво ме интересува мен, че са убили еди-кой си мафиот... това е работата, която си е избрал. Това е! Не обвинявайте убиеца. Това е неговата работа. Ако се страхуваш от мечки, не ходи в гората. Да беше станал санитар. Да бачкаш като луд за някакви мизерни пари и да се прибираш в къщата си да пребиваш жена си и да се напиваш.
Сивота... мрак.. надежда... Надежда? Надеждата е затворена в Кутията на Пандора. Няма надежда. Тази дума е измислена от някой оптимист с Сивота в себе си. Всички я имаме. Някои се опитват да изпъкнат, да станат други. Да покажат индивидуалност.
Други просто се примиряват и стават сиви. Еднакви... Идентични. Това което М. Хайденгер нарича das Man. Това е термина за безличие в немският език. Нещото... То... Безликото....
И около нас има милиони такива das Man-и... Просто така... ходят ли, ходят... влачейки своите окови. Но това е... обикновено. Да, обикновено. Просто това е животът. Обвинявайте себе си, не другите. Изправете се пред проблемите. Имайте сила да изкрещите "Аз съм девствен" на публично място. Спрете да крадете. Не се стеснявайте да заговорите момиче.
Забавно, а? Просто самата идея за това е забавна. Защото това е утопия. Това, което Платон, Мор, Кампанела, Маркс и Енгелс и много други се опитваха да опишат.
Това, което Ленин се опита да създаде... но не се получи. Защо? Заради Сивотата в нас. Добро и зло са се слели в едно лепкава топка, свита в сърцата ни. И дори и цялата Вселена да се обърне срещу нас, пак няма да стане нищо. Защото ние сме сиви... сиви... сиви...