ОРЪЖИЕ, ХЛЯБ ИЛИ УСМИВКА

                                          "Най-голямата власт е властта над себе си."

                                                                                                     Сенека

          Отново думата ми е за думите. Думите, които ни привличат като магнит, които ни заливат, които се блъскат в главата ни и напират да излязат, които не ни оставят да спим, чуждите думи, нашите думи.  Думите, които ние, дето се срещаме тук, обичаме и се опитваме да боравим с тях. Някои по-успешно. Други - не толкова.

          Думите, за които народът е казал мъдро: "Казана дума - хвърлен камък." Твърдят, че думата може да носи толкова неподозирано силен заряд, че може буквално да запали огън. Обаче! - от можещия. Ние най-добре знаем, че думата наистина може да бъде камък, стрела, куршум, меч, копие, огън - все едно как ще я наречем, когато е оръжие в ръцете на оня, който иска да убие. Има думи, след които се чувстваш пречистен и такива, след които се чувстваш окалян. Думата може да бъде хляб за гладния , знание и мъдрост за търсещия, опора за загубилия вяра, надежда за обезнадеждения, приятел за самотния, усмивка за тъжния. Човек е онова, което прави и онова, което мисли, той живее чрез движения и чрез мисли. Пълноценен е дотогава, докато може да се движи и да мисли. Ако загуби, или се откаже от едно от двете, става непълноценен.

          Движенията, действията на човек, онова, което прави, пък, е обикновено функция на онова, което мисли, с изключение на тогава, когато е принуден с външна сила да върши друго. Мислите се проявяват чрез действията, а се изразяват с думи по два начина със звуци или със знаци. Думите на върха на езика и думите на върха на перото - те дават живот, те "материализират" мислите ни и най-често отразяват същността ни. Докато не са изречени или написани, мислите са само наши. В този случай те не могат да предизвикат ответна реакция у друг човек, не могат да бъдат нито оръжие, нито хляб за друг, освен за оня, в чиято глава са родени. А същността на човек е душата му, неговото съзнание. Чувствата се раждат в душата, от тях се раждат мисли, а от мислите - думи и действия. Душата е храма на всеки човек.  Ако храмът е светъл и чист и помислите, и думите, и действията ще бъдат чисти.  

          Никой не е съвършен. Във всеки, малко или много, е заложено и добро и зло. Много рядко са хората, които не изпитват негативни чувства - ревност, гордост, ненавист, даже омраза - а те пораждат негативни мисли. Но преди да даде живот на тези мисли чрез думи или действия, не всеки се спира, за да си отговори на въпроса дали си струва да покаже онази, другата, лошата, тъмната страна от себе си и да изстреля с думи тези мисли. А когато това се случи, най-често хвърлените думи рикошират и се връщат към него. Когато човек може съзнателно да скрие тази своя страна, това не е фалш, а сила, защото значи, че може да победи злото, което е в него, да го подтисне, да го срита в ъгъла, да овладее себе си, а "най-голямата власт е властта над себе си". Да използваш думите като оръжие срещу злото е едно, да ги използваш като оръжие срещу невинен човек - съвсем друго. Кой определя кое е злото ли? Злото са онези действия, които причиняват болка на невинни хора. Да нараниш душата на човек с думи е не по-малко зло, отколкото да нараниш тялото с камък, нож, куршуми или ритници. И, когато нанасяш незаслужени удари, това ни най-малко не те прави по-добър от оня, срещу когото стреляш. Нима самият ти ще станеш по-светъл,  само за това, че си нарисувал някого в черно, нима ще станеш по-красив, когато окарикатуриш някого, или се надсмееш над физически недостатък, нима ще станеш по-умен само за това, че си  нарекъл някого глупак? Може да изглеждаш в собствените си или в нечии очи, но да изглеждаш, не значи да си. Това, което си, е материя и дух, а думите са отражение на духа, на онова, което е затворено в тленната черупка и то е същественото у всеки човек. То го прави Човек или човече. Другото е преходно.

          Една от малкото истински свободи, които са ни дадени още с раждането ни като човеци и която най-често се опитват да ни отнемат, е избора да правим от думите си оръжие, хляб или усмивка за човека срещу нас. Свободата е избор, а изборът на думите на върха на езика и на върха на перото, зависи от същността ни. Най-лесно от всичко е да направим от думите си оръжие срещу човек, който смятаме за личен враг, много по-трудно е да ги направим оръжие срещу негативно явление, но ако умеем по-често с думите си да подаряваме усмивки, то животът на всички ни би бил по-светъл.