Оставам!
Оставам!!
„Не ме гледай умно, българино!”
Жорж Ганчев
Абе, стига с тия мелници! Отдавна вече те ме подгониха. Не вечерям с късни емисии. От тях твърде лесно бих се сдобила с гастроезофагеален рефлукс, а вероятно и с гъбички. Но не е там работата, а в това, че... всъщност я няма никаква. И до следващия епизод на Сървайвър ни делят само няколко часа тихо похъркване.
„Безвестен беше ти, безславен”, и сега стоиш на терминала и си чакаш самолета, който ще те отведе до точка Х., която пък ще те изстреля право към Мечтите ти, минавайки за по-напряко през няколко оранжерии за бране на ягоди Зенга Зенгана. А после три живота яли, пили и те така... Амин! Но сказката съвсем не свършва дотук. Нервничиш заради сополивите ревящи тълпи, дето се дерат, все едно ги гонят от Рая... отново. Добре бе, кой ги е сръчкал във Фейсбук да отлитат, щом толкова ги влече да вечерят със сол без хляб, питаш се?! И как да не се чувстваш неловко в ситуация, в която всички около теб като че ли изпитват нещо различно от задоволство от това, че напускат киселата стряха и родното мляко...? (или обратното)
Проблемът си е изцяло техен, мислиш си, за мен тука бъдеще нема, и проверяваш дали не забрави корицата с Николета Лозанова, спомен най-сърдечен от Родината (никой не е безчувствен, и ти имаш сърце!). В това същото време треперещи майки изпращат синовете си към... кой знае, дано само да е към добро.
Чуваш пристигането на самолета. Още няколко минути и... сбогом, Българийо, ще ми липсват лютите чушки! Подминаваш ревлите и по стар български обичай гледаш да се прередиш на опашката за багаж... нищо и никакви няколко часа до твоя Съвсем-Нов-Живот, ура!!!
Аз моля, отдели една минута, преди да влезеш в самолета. Минута, за която майките около теб дават всичко. Виж заминаващите. Какво не е наред?!...
Може би, доста неща...
Да, за света сме диагноза и трай коньо за направление!
Да, доста хора не си пишат имената точно както в личните си документи, но затова пък повечето умеят да псуват на езика на Шекспир!
Може да не достига работна ръка, но пък работни крака – бол!
Вярно е също че сме на едно от първите места по аборти, но е вярно също така и че сме на приблизително същата позиция и в класацията за продажба на деца в чужбина.
Питаш се: какъв е смисълът? Защо да потъваме без цигулки? Нима нещо може да повлияе на ТВОЯ избор?
Ще ти кажа какво повлиява на моя. Хич не е патриотизъм в излишък, нито розовото масло, а камо ли киселото мляко. Причината е кратка и в оригинал звучи така - Nemo patriam, quia magna est, amat, sed quia sua, а преведено на наш език ще рече, че Родината се обича не защото е голяма, а защото е своя. Простичко и едновременно с това велико като автора си – Луций Аней Сенека. И всъщност нямаме нужда от никакви причини, защото родина и майка не се избират. А и не би трябвало. Затова ще балансирам тук. Тук ще се развивам, ще обичам, ще плача и ще се смея. Тук ще ме боли понякога. Но ще има и радост. А децата си ще науча на същото. Да оставят усмивките и сълзите си в България. Защото е тяхна. И моя. И ваша. Нашата България. Каквато е била и каквато ще бъде.
Аз оставам! Ти ще се качиш ли на самолета...?
© Черната Котка Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поздравявам те за това есе!
-
Родината се обича не защото е голяма, а защото е своя! Благодаря ти, мило момиче, за съзнателно подбраната тема и успешното й реализиране върху листа...Далеч от Родината...все още се чувствам като дърво без корен. И се радвам, че ти и хора като теб оставате - България има нужда от млади и талантливи хора. Поздравления! Барона
-
А ще се опиташ ли да промениш нещо в тая България или ще си плуеш и ти, и децата ти все в същите лайна?
-
Привет!
Да трябва все пак някой да остане....аз се качих много отдавна и ....
Българио, коя си ти по-точно?
Извършилата наш’те грехове,
напусната и то еднопосочно,
”тъгувана” след туй във стихове?
Или си другата, която всеки
открил е там, на някой континент,
по собствени неведоми пътеки
и в нея влюбил се от пръв момент?
А може би Българио си тази,
във вените до сетния ни час
и Бог така успява да те пази,
че бягайки от теб те носим в нас?
Омразна, безразлична ли, любима...
За избора си всеки е платил.
Която и да си – нали те има,
пък после... както Господ е решил.
Хитър 5ър
Това е...
Поздравления за позицията!!! -
Много е яко!!!Браво! Поздравчета, поздравчета...български!
-
Силно!
-
За добро е! Убедена съм... Оставаме заедно!
-
Насълзи ме и се породиха противоречиви чувства....дано е за добро!...и аз оставам тук...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
