Беше хубав слънчев ден. Реших да отида на минералните изори в нашия град. Искаше ми се да се попека на слънце, а също и да се порадвам на хубавата природна вода. Искаше ми се да остане сам със себе си, за да събера мислите си и да се освежа. Какво беше учудването ми, когато  пристигнах  и точно там, където исках да се усамотя за малко, имаше около десетина дечица между осем и тринадесет години. Глъчката беше огромна. Казах си: „Имам две възможности - или да се съпротивлявам, или да приемам.” Реших да бъде втората. Потърсих позитивните страни. Казах си, че малко детски дух може да ми е полезен. Казах си, че още е обяд, а аз не бързам за никъде. Казах си, че тези дечица са моята възможност за израстване. Изброих още няколко позитивни страни. След това се върнах от начало и отбелязах отново всички позитиви. Да кажа честно, погледнах на ситуацията с друго око. Олекна ми, а и дечицата бяха забавни. Но дълбоко в себе си исках тишина и спокойствие. Приех ситуацията такава, каквато е, спрях да се боря в себе си. След десетина минути всичките шумни дечица решиха да си тръгнат. За пореден път се убедих за силата на несъпротивата.

 Мисля си, приятели, че няма смисъл да се борим с това, което ни дразни, но е по-добре да потърсим това, което ни допада. Така това, което ни дразни, ще си отиде от нас самó, защото не го храним с вниманието си.