8.03.2014 г., 11:27 ч.

От Човека за Човека... 

  Есета » Философски
2297 1 0
2 мин за четене

Човекът ли, приятелю?!

На различните места е обяснено по различен начин, но идеята се свежда до това, че "Хората са вид средноголеми бозайници, единствените съществуващи днес представители на род Хора. Те са ходещи изправени примати от семейство Човекоподобни. Имат силно развит главен мозък, даващ им възможност за разсъждение, говор и самоанализ. Човек се отличава и с желанието си да разбира и влияе на света около себе си, в търсене на обяснение и начин за използване на природните явления...". Общо взето само интересни работи се говорят. Но така е представен само от биологична гледна точка, ако надникнем внимателно вътре в него, ако разгадаем шифъра на душата му, ако открием съотношението любов, съпричастност, интереси, надежда използвано в сърцето му - то за всеки един индивид би било различно.

 

Човекът - уникален индивид, всеки различен по собствен начин... Всеки един притежава уникална пропорция от качества в характера си - На едни сърцата са изпълнени с любов, на други с надежда, трети имат малко по-голямо количество мечти, но освен тези красиви качества, в нас живеят също и мрачни, студени, скрити зад стена, появяващи се при моменти, в които надеждата изчезва, любовта - още не си я открил, мечтите - някой ги е отнел... Тогава разбираш всъщност, че във всеки един от нас живее още един скрит в тъмните ъгли на тялото ни...

 

Научих, че бързо преминаваме от добрата към лошата страна...

Научих, че добрите хора доста често се оказват по-лоши дори от най-лошите...

Научих, че в живота се налага да разчиташ на себе си и на никого другиго...

Научих, че колкото и добри неща да сътвориш през съществуването си, винаги първо ще споменават лошото, без да знаят причината за него...

Научих, че нямаме право да съдим кой е лош и кой добър, защото във всеки момент проявяваме различни качества...

Научих, че няма добро или лошо, а само това, което си предизвикал в другия...

 

Хора - бъдете Хора с главно Х! Помагайте, не защото можете, а защото е по-трудно да помогнеш, отколкото просто да отминеш... Подарявайте усмивка на непознат, поне един път дневно, защото тя е уникален начин да покажеш на някого, че в моментите, когато надеждата ни напуска или няма причина да се усмихнеш на живота, някого там със същата, или дори по-тежка съдба от нашата е достатъчно силен да се усмихне и да пребори трудностите... Понякога един жест може да преобърне целия  ни живот!

Не бъдете просто човеци, бъдете хора!

 

© Цветелина Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??