inchetoivanova (Цветелина Иванова)

inchetoivanova

Изпращане на съобщение до потребител

Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!

10 резултата

От Човека за Човека...

inchetoivanova

Есета » Философски

Човекът ли, приятелю?!
На различните места е обяснено по различен начин, но идеята се свежда до това, че "Хората са вид средноголеми бозайници, единствените съществуващи днес представители на род Хора. Те са ходещи изправени примати от семейство Човекоподобни. Имат силно развит главен мозък, даващ и ...

2014-03-08T11:27:20+02:00 2297 1

"Шансът"

inchetoivanova

Есета » Лични

Толкова години прекарах лутайки се из живота. Пристигах на различни места, а сякаш след един миг вече си тръгвах. Намирах нови приятелства, леко може би пренебрегвах старите (за което искрено съжалявам)... Опитвах се да следвам правилото "Риск - печели, риск - губи"... Тъй, като вече бях изгубила ша ...

2014-02-09T19:23:56+02:00 1335 2

" Трудна ли съм за обичане жена?"

inchetoivanova

Есета » Лични

Пустош... Тъмнина... Студ... Тъга... - Това съм аз сега!
Чувствам една празнина зееща, като огромна яма в душата ми - на дъното на която живеят сякаш хиляди, милиони демони раздиращи плътта отвътре.
Болка... Отчаяние... Страх... Самота ... - Чувства, прокрадващи се като шпиони между Вярата... Надежд ...

2013-12-10T22:32:51+02:00 1368 1

След "веселата цигара"...

inchetoivanova

Есета » Лични

Знаете ли... казват, че под въздействието на марихуана - подсъзнанието излизало на първа линия, загърбвайки стереотипите на действащото съзнание.
Че в това "отворено състояние", ако мога да го нарека така, понякога изплуват "скрити мисли".
Стоейки в късно-есенното време на терасата с чаша кафе, вляв ...

2013-11-20T23:05:23+02:00 1456 1

Като във филм на ужасите...

inchetoivanova

Есета » Лични

Живеем живота си на обороти... Бръм, бръм - сякаш леко потрепващ двигател. Знаем, че съществува път за нанякъде, но за къде е и къде е цял живот търсим.Лутаме се ту наляво, ту надясно заблудени в търсенето... В момента обаче, в който спрем и се огледаме осъзнаваме, че от толкова лъкатушене по "пътеч ...

2013-10-21T22:26:33+03:00 1315 2

За мен, за нея и за това дали си заслужава...

inchetoivanova

Есета » Лични

Опитах се да я последвам... бях на крачка да я хвана... съвсем близо...
една малка стъпка ме делеше от осъществяването на мечтата ми...
Вложих всичко, което имах - сърце, душа, разум, сила, чувства...
Всяка една молекула от мен работеше неуморно за постигането ù...
И в един момент се осъзнавам отнов ...

2012-09-09T12:36:01+03:00 1781 4

Нещо лично ...

inchetoivanova

Есета » Лични

Моята история... би предразположило към дълга, в повече случаи отегчителна, описваща живота на някого, поредица от изречения - съставени от милиони, дори милиарди думи.
Всъщност - да, но не мисля да ви "отегчавам" с нея, а накратко и разбираемо - чувствам се страшно объркана, като дете, оставено сре ...

2011-10-02T23:53:23+03:00 1675 5

Очите му ...

inchetoivanova

Поезия » Любовна

Едни очи - безкрайно много аз обичам,
на едни очи всеки ден се вричам ...
Едни очи - изпълнени със радост и надежда,
едни очи - даряващи ми нежност,
искам всеки път кога погледна ...

2011-08-25T12:39:54+03:00 772 1

Незабравимото училище...

inchetoivanova

Поезия

Когато видя падащите от дърветата листа,
аз зная, че отново дошла е есента,
училището мило отворило е своята врата
за учениците изморени от лятната ваканция.
И тази учебна година ще посрещне много нови и непознати лица... ...

2011-08-12T11:50:50+03:00 907

След двадесет години

inchetoivanova

Поезия » Философска

След двадесет години
аз отново тук ще се върна, мое малко, спокойно градче.
И пак по твоите прашни улици аз ще пристъпвам,
а погледът ми, пълен с надежда,
ще търси да срещне някое познато, но забравено вече лице. ...

2011-06-09T21:40:44+03:00 1012 5

Предложения