."От голямата обич не остават съзи"

 Сега,когато си отиде,мисля за теб и се опитвам да разбера беше ли ти наистина хубаво с мен.Чувствах,че всичко ще свърши изведнъж и ще си заминеш,но не престанах да чакам чудо-да се влюбиш,да повярваш,да останеш.Посветих ти цялото си внимание,подарих ти нежността и ласките си,себе си.Сега се моля да си запазил усещането от докосването ми,от целувките ми,от моето присъствие,така че ,когато ме няма,да можеш да затвориш очи и да се почувстваш желан.
  Сега,когато си недостижимо далеч,мисля за теб и се опитвам да си припомня и най-малките подробности от разговорите ни.Знаех,че ми говориш искрено,без лъжи и преувеличаване,и тайно се надявам да чуя двете най-вълшебни думички.Показвах ти по всички възможни и невъзможни начини,че си най-важният човек в моя живот и ще останеш единствен.Сега се моля да си запомнил вълнението в гласа ми,готовността ми винаги да те изслушам,така че ,когато ме няма,да можеш да затвориш очи и да се почувстваш обичан.
   Сега,когато ни разделя цял един свят,мисля за теб и се питам  милиш ли и ти за мен.От самото начало усещах,че ще стигна до този въпрос и опитвах да се убедя,че любовта ми към теб е илюзия и обяснимо влечение към непознатото,самоизмама,която разстоянията ще разкрият.Но тя всъщност епредварително осъзната и все пак допусната грешка,а ти самият си моята най-щастлива случайност,най-хубавата изненада на съдбата,чиято цена обаче е непосилна:жестокостта да не мога да те имам никога вече.Сега,когато съм безсилсна и ми е останала само надеждата,искам да узнаеш много премълчавани неща,толкова различни от баналностите,че ми липсваш и не мога без теб,а в съзнанието ми не се появява друга истина.От самото начало предчувствах,че ще страдам,но не се отказах от теб.Ако времето се върне,няма да променя нито минутка.Бих изживяла  най-фаталните си провали отново,бих се изправила срещу най-големите си страхове,бих се отрекла от принципите си,за да те върна.Понеже осъзнавам,че искам невъзможното,единственото,за което се моля,с цялото си сърце, е да си щастлив.Толкова ,колкото съм аз заради факта,че те познавам и мисля постоянно за теб,макар краят да е предначертан и с всеки изминал ден всичко да се усложнява.С усилие скривам тъгата си и продължавам да се узмихвам."От голямата обич не остават съзи".