От какво не се спасяваме в "Града на спасението"

<?xml:namespace prefix = v ns = "urn:schemas-microsoft-com:vml" />

 От какво не се спасяваме в "Града на спасението"

записки на един идеалист

от

Найден Николаев Йотов

Наскоро ми се случи да преоткрия думата “есен” в съставния идиом “ранно-есенна”. Тези думи понякога се срещат заедно. Сега те означават приятно изкараните дни в средата на септември, в китното борческо градче – Созопол. Хотелите тук са повече от хората, и заплашват да нагазят всеки момент в морето,но това явно е в реда на нещата и те могат да си го позволят. Видимо за хазяите годината 1989 не се е състояла, а промените в управлението, разбирай и мисленето, някакси, ги е хванала липсата в това забравено от демокрацията местенце.

Известни с традиционното си госто-приимство, гарнирано с екзотиките – “вечерен час”, “- никакви свещи”, “- ще се изгонваме, май!”, “- аз ви видях, как се държите с нас!!!” “- Знаем го ний туй предаване, нищо че сме от Созопол – и тука имаме телевизор”. Тези и други подобни бисери на мини-обществото срещу “интелигенцията от София[1]”, както и ходенето под строй на лекции и леко комсомолизирания характер на провеждане на занятията приличат по-скоро на лента от Чаплинов тип. Както и да е, тук психолозите имат на разположение цял гарнизон от екземпляри за провеждане на дълбинни експерименти от типа на “неврози в детска възраст и други подобни”. Но струва ми се, твърде много време посветих на местните жители, затова преминавам към епи-центъра на темата ми, а именно впечатленията от знаменитата вече “Ранно-есенна школа по семиотика”.

Предвид, че пиша този материал в “късната” част на есента, Ви моля най-учтиво да простите верятностната възможност за приблизително пре-предаване на събитията от този културен феномен[2], но те, въпреки всичко са от първа ръка. В началото бях силно не-ориентиран в обстановката. Беше ясно, че ще ходим на лекции, ще задаваме умни въпроси, ще се държим прилично, в рамките на допустимото, и ще направим важни културни контакти от международен характер.

Гости на школата и лектори бяха професори от Италия, Германия, Гърция, Швеция и нашата Татковина. Имаше студенти и докторанти, дипломиращи се бакалаври и група професори, които откриха, че може да се полемизира върху плажния дискурс! Видимо за всички беше общото не-удовлетворение от поднесените материали от страна на чуждестранните професори, за разлика от българските им колеги, чиито изследвания се разполагаха в академичния дискурс на: “Откъде идва значението!?” през “Защо говорим с Бога на “ТИ””, “Семиотика и маркетинг”,  до – “Контекстуални аспекти на из-казването у пророк Йезекия”.

Лятото е силно в септември, беше казал един испански поет и аз не отстъпвам на йота от това твърдение. Септември на море има заклинателен смисъл, когато тълпите туристи с всякакви цветове на кожата и косата са отшумяващ панаир, а проявите на култ-урен примитивизъм се въргалят в нозете ти, и ти стъпваш върху им без капчица съмнение, и свян от останалите минувачи, които охотно следват примера ти.

Школата по семиотика е такова място, че тук можеш да свършиш и обществено – полезна работа, като например: да заснемеш късометражен филм, да срещнеш стари приятели, които не си виждал от няколко вечности, да се влюбиш поне три пъти, да чуеш на живо оркестър “Карандила”, да покажеш на един /поне/ професор, че това, което той смята за революционно и ново откритие – последен писък на научната мисъл, относно известни произведения на изкуството ти си го чел в малка кнжка, издание на Лувъра от 1965 година... Да не говорим за фундаментално профилираното гледане на винаги актуални теми като общуването на децата с майките им...

Созопол е чудесен в упорството на Стария град да доминира над Новия. Тесните улички, където срещаш подпийнали познати лица, чиито титли не струват и петак в този момент. Да не говорим, че в повечето гостилници не познават босилека, като основна хранителна добавка!!! Но това всичко е в графата “бели кахъри”, защото университетската атмосфера диша предимно в нас, а не навън и тези дребни жестове, или липсата им, не би трябвало да смутят една жадна за знания студентска душа. По принцип такива събития са рядкост в академичния ни живот и винаги е добре, когато ги има. Веднъж появили се, обаче, школи от такъв тип, е редно да работят в посока повишаване на качеството на представяните лекционни материали.

Лично аз, за себе си, получих едно смесено изживяване, принесло ми безчет ползи. Въпреки общото не-сбъдване на предварително високите очаквания, смятам, че школата по семиотика е добро място и в добро време, да преосмислиш основните си приоритети в академичната си кариера и да влееш струя свеж бриз от просторите, ширнали се необятно на три хоризонта – личния, обществения и световния.

София, 15 октомври, 2005 година

[1] Под името “интелигенция” се имат предвид всички онез, които знаят “повече” от хазяите

[2] семиотична школа бел. моя Н.Й.