18.05.2017 г., 17:22 ч.  

От "отечеството" на Паисий до "тази страна" 

  Есета
1218 0 0
3 мин за четене

     "Съдбините на нациите вече не се решават на княжеските съвети, а в душите на тълпите."
     Професията "българин" не е от най-предпочитаните напоследък. Бих казала дори никак. Това показват и всички статистики. Не просто няма нови кадри, а професионалните българи заменят професията с новата и по-добре платена работа "емигрант". Твърдят, че да бъдат българи не им липсва и не биха се върнали обратно в този бранш, условията за работа били ужасни.
     Тълпите изглежда са доста податливи на промяна в настроенията, за разлика от способността им да аргументират тези промени. "Отечество" – дума, която, ако не учехме някои произведения от преди 2 века, нямаше да сме чували. Отдавна "отечество" бе заменена с модерната "страна" в речника на тълпите, въпреки че нямат нищо общо. Отечество - бащиния, татковина, роден край. Страна - държава, политическа форма за организиране на обществото. Сякаш сами българите признаваме, че сме събрани хора на едно място като среща на градинарите.
     Паисий, живял в робство, но е бил по-свободен от нас. Свободен да мисли, разсъждава, свободен да разбира, осъзнава, свободен да помни и да предава, да вярва. Дори при липсата на държавата България, той я обича и величае. След 350 години робство, издевателство над българския народ и поругаване на българщината, там се намери един човек, който иска да узнае и да запомни, а след това да предаде нататък.
     Отечеството е неговият идол, герой и най-голяма любов. Най-близко до сърцето и душата му. Историята на отечеството е повече от впечатляваща и обезателно всеки, който я научи, ще се влюби в нея точно както Паисий. Въпросът е дали ще я научим. Типично за българите и да мислим, че знаем всичко и можем всичко. И по този начин отхвърляме да приемаме какъвто и да било вид информация, защото смятаме, че не съществува нещо, което вече не сме чували, правили или виждали. Оттук започва преходът от "отечество" към "тази страна".
     Ако трябва да направите портрет-описание на съвременният свят, какво ще изобразите на него? Доналд Тръмп? Джордж Сорос? Китай, Русия, САЩ? Войната в Украйна или тази в Сирия? Европейският съюз и неговите ценности или арабският свят с техните? Епидемиите в Африка? Нахлуващите мигранти в Европа? "Ученията" в околните на Северна Корея води? Аз бих нарисувала само една черна точка. Всичко около нас се събира в една миниатюрна точка, точката в края на човешката история.
     Проблемът "от "отечество" към "тази страна"" не е локален, а глобален. Всякакви съюзи за подпомагане ("безвъзмездно"), развитие, търговия и прочие бяха създадени, а борбите за влизане в тях са жестоки. Влязла един път в ЕС България загуби тотално своята идентичност, за която се бори почти 5 века.
     Европейският съюз обезличава всяка нация, влязла в него. Той налага нов модел на поведение, нов морален кодекс, нови ценности. На преден план излиза икономиката пред духовното. Прекаленият хуманизъм и толерантност убиват патриотизма и националното самосъзнание, приобщавайки ни към един мултинационален свят. И така от борещи се за идентичност и самостоятелност неусетно загубихме и двете.
     Отечеството се превърна в "тази страна". Европейците сякаш загубихме отечествата си. Хората, макар и привидно по-хуманни и по-толерантни от всякога, са по-далеч един от друг, от когато и да било. Далеч един от друг, далеч от националните си бит и традиции, далеч от патриотизма, далеч дори от себе си, близо единствено до финансовото благополучие. Няма как да посочим виновник с пръст, защото всички ние сме виновници за случващото се.
     Опасявам се, че най-ужасната катастрофа, която може да постигне един народ, е вече постигната от нашия - да изгубим своята национална душа. "Свободата" (която вече сравняваме със салам, ниско качествен от "Кауфланд" или "Лидл") ни превърна от народ в тълпа българи, обединени от положението си в пространството.
     "Досега най-определената роля на тълпите се е състояла в пълното разрушение на остарели цивилизации. Историята учи, че в момента, в който моралните сили, заздравяващи едно общество, престанат да действат, окончателното разпадане е дело на онези безсъзнателни и груби множества, справедливо определяни като варварски."

© Анонимен Всички права запазени

.

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??