На В. К.
Изпаднал си в сивотата на еднообразието, на тривиалността и душевната самота. Животът ти прилича на река затлачена от наносите, трупани ден, след ден, година, след година. Имаш нужда от онази буря, която ще изпълни реката, от онова пълноводие, което ще отмие наносите, но то не идва...
Колко тъмен е животът ти... Нощ, дори луната е скрита от облаци. Непрогледна тъмнина. Къде ли е бурята, която да разкъса мрака със своите светкавици, да освети поне за миг душата ти? Да остави разрушение, опустошение, но и цел. Да има какво да градиш, какво да промениш. А сега? Еднообразие, сивота.
Вече си във втората фаза на живота си, когато усещаш, че той бавно си отива. Къде ли е младостта? Къде ли я загуби? В търсене на какво? В постигане на какво? В имане на какво? Не знаеш, нали? Със сигурност знаеш, че постигна отегчение...
Понареден дом, поочукана кола, поотраснали деца, жена на ръба на нервна криза, полудоволен шеф и малко забавление.
Отново се събираш с тях - познатите лица. Май сте вс ...