Преди години четох думи , които били изречени от Бабаджи Нагарадж. Та той казал, че когато човек търси себе си, когато желае духовно просветление , трябва да е готов на жертви. Трябва да се изчисти от стари кармички травми, принципи ръводели хората в средновековието, да освободи съзнанието си от оковите на страха, злобата, омразата. А това очистване ще боли. Ще боли така , сякаш късаш живи меса от тялото си. Ще боли с физическа болка, освен емоционалната.
Ами то е нормално да е така. Навсякъде в природата е така. Земята ражда и тръни и плевели, освен пшеница и плодове. И тези плевели трябва да се изскубнат. А нея я боли. Тя го е родила това, отгледала...
В последно време медитирам над този въпрос. Търся изчистване на стари, различни, наследствени травми. За това се заех да проучвам рода си и предците си та стигнах да напиша книга. Защото осъзнах, че не е достатъчно само да мислим позитивно за да се чувстваме добре в живота. Вибрацията, с която живеем, тази базисната , е преди всичко вибрацията на водещото генетично начало, с което се раждаме. А през живота си я видоизменяме и променяме постоянно. Но ако не осъзнаем и не променим основната вибрация трудно ще се измъкнем от родовата карма. То е идентично да садим зеленчукова градина в буренака и шубраците.
Затова приех инцидента, който ми се случи с благодарност. Като символ на изкоренен стар, непотребен трънлив бурен. И се почувствах много добре.
Така, че, да! Да чистим с осъзнаване и приемане бурените от нашето съзнание. По-точно подсъзнание.💝💝💝
© Иванка Цветкива Всички права запазени