8.12.2011 г., 14:38

Откъс от мен

1.4K 0 1

 

Търсех себе си. И често се разочаровах толкова много от това, което намирах. Имах един вътрешен образ, който отвън имаше съвсем друго измерение. Те напълно не съответстваха. Никак даже. Това ме плашеше, смразяваше ме и се питах дали отново ще мога да продължа напред. Страхът тогава бе по-голям от мен и затова почти винаги ме побеждаваше. Външната действителност всеки път се разминаваше така отчайващо с моята, създадена вътре в мен идеална реалност. Изглеждаше безнадеждно някога да мога да ги събера двете.

Срещах толкова много маски и единици лица. Първите бяха чести в ежедневието, а вторите – такава уникална рядкост. Беше ми студено и страшно. Усещах се така малка в този огромен свят, който заплашваше да ме погълне и преработи за нула време. Не знаех какво да правя? Трябваше да намеря смисъл. Трябваше да намеря начин. Иначе рискувах безвъзвратно да се изгубя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Йончева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...