Търсех себе си. И често се разочаровах толкова много от това, което намирах. Имах един вътрешен образ, който отвън имаше съвсем друго измерение. Те напълно не съответстваха. Никак даже. Това ме плашеше, смразяваше ме и се питах дали отново ще мога да продължа напред. Страхът тогава бе по-голям от мен и затова почти винаги ме побеждаваше. Външната действителност всеки път се разминаваше така отчайващо с моята, създадена вътре в мен идеална реалност. Изглеждаше безнадеждно някога да мога да ги събера двете.

Срещах толкова много маски и единици лица. Първите бяха чести в ежедневието, а вторите – такава уникална рядкост. Беше ми студено и страшно. Усещах се така малка в този огромен свят, който заплашваше да ме погълне и преработи за нула време. Не знаех какво да правя? Трябваше да намеря смисъл. Трябваше да намеря начин. Иначе рискувах безвъзвратно да се изгубя.