Отмъстителноста
“Нищо не е по - разточително и по - безплодно от жаждата за отмъщение”, Аристотел
Ако отмъстителноста е порок, тогава порочно ли е удовлетворението, което носи? Или самото удовлетворение е чиста заблуда. За Аристотел отмъщението е привидно удоволствие. То е ненужно и грешно. Но в живота на човек има толкова излишни и антиценностни чувства и емоции, които винаги ще съществуват. Въпрос на интелект е да ги осъзнаеш навреме и въпрос на силна воля да ги преодолееш.
Не всеки човек е склонен да мисли за отмъщение. Да не може да спи, да не може да мисли за нищо друго освен за това, как да си отмъсти за онова, което му е причинено. Не всеки. До някъде зависи от ценностната система, до някъде и от причинената му болка. Защото и най - добрият и умен човек, когато е наранен до болка, може да се преобрази до неузнаваемост. Та нали и най - доброто куче, когато е ранено ще захапе дори господаря си. За това няма общ признак, по който да откриваме “отмъстителя” - това може да съм аз, мо ...