Аз съм от хората, които винаги се оплакват от нещо, винаги са недоволни от живота и най-често искат това, което не могат да имат, а щом го получат, губят интерес към него. Никога не съм искала да се променям, защото вярвам, че правилният човек ще ме хареса такава, каквато съм, а дали с трудния си характер и държанието ми ще го допусна до себе си... може би, не съм се замисляла?!
Почти всяка вечер излизам на терасата, паля цигара, наблюдавам звездите и разкъсвам душата си от мисли за всички онези пропилени шансове, които никой не може да ми върне. Мисля колко съжалявам за изгубената си любов, за това колко ми липсва и как искам да се върне... до вчера! Вчера се случи нещо, което ме накара да се замисля още повече над живота си и над това какво искам. Видях падаща звезда... Вярвам във тези неща, че ако си пожелая нещо, ще се сбъдне. И знаете ли какво? Аз, която уж искам толкова много неща, не знаех какво да си пожелая... Някой горе, от небето може би, искаше да изпълни едно мое желание и ...