Памет и забрава
Памет и забрава
Слънцето попитало човека дали не го забравя вечер, когато то се скрие зад хоризонта. Той отвърнал, че тогава пали огън, за да го помни дори и в мрака. Слънцето попитало човека дали не го забравя в сивите, дъждовни дни, когато тежки облаци го скриват. Той отвърнал, че тогава дълго се вглежда в небето, за да улови и запомни случайно промъкнал се лъч. Слънцето попитало човека дали някога ще забрави топлината му. Той отвърнал, че вечно ще помни светлината, която озарява деня му. Слънцето се усмихнало доволно. Някъде, вътре в него, горещото му сърце преливало от гордост и обич. През този ден то разпръсквало щастието си над цялата земя.
Луната попитала човека дали не го забравя сутрин, когато първите лъчи го будят. Той отвърнал, че през целия ден споменът за красотата на нощта го преследва. Луната попитала човека дали не го забравя през дългите летни месеци, когато тя изгрява така късно и залязва тъй рано. Той отвърнал, че в горещите часове го крепи единствено споменът за хладната й прегръдка. Луната попитала човека дали някога ще забрави бялото й сияние. Той отвърнал, че вечно ще помни светлината, която озарява съня му. Луната се усмихнала доволно. Някъде, вътре в нея, леденото й сърце преливало от гордост и обич. През тази нощ тя разпръсквала щастието си над цялата земя.
Човекът си спомнил огромното, топло слънце и прекрасната луна, която засенчвала всички звезди. Усмихнал се доволно. Някъде, вътре в него, сърцето му било безразлично, но разумът му се досетил какво влияние са имали думите му. Той не бил искрен. Често забравял да поглежда към небето, понякога дори не забелязвал кога нощта сменя деня. Сега обаче паметта му щяла да запечата един от малкото важни мигове в живота му. Този, в който той, обикновеният човек, успя да надхитри слънцето и луната. Цялата забрава на света не би могла да му отнеме този скъп спомен.
© Пламена Маркова-Колева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
леле....браво
много интересна идея върху темата имаш.аз също наскоро писах над същата.но ще видя дали си струва да я публикувам -
невероятно вярно и хубаво...наистина има толкова пресметливи и лицемерни хора...браво,мн ми хареса
-
....Добре написано и вярно
-
Наистина е страхотно..и много вярно..Браво!От мен 6!
-
Страхотно е! Накара ме да се замисля много сериозно...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
