Парадигмата

ПАРАДИГМАТА

"Длъжни сме да пое­мем 

към  неизвестното.

В   познатото  се провалихме напълно."

                                        Мерилин Фъргюсън

          Вечният нагон към истина­та постоянно тласка човека да изобретява нови понятийни модели на своя свят. Парадигмата е система на мислене (от гръцкото paradigma, "модел"), тя е мо­дел за разбиране и обяснение на тази вечно променяща се действителност, в която сме ту жертви, ту герои, в зависимост от интуитивното "хващане" на взаимовръзки­те.

          Допреди няколко години живяхме в една парадигма, се­га навлизаме в друга. Това във всички случаи означава нов начин на мислене върху ста­рите проблеми. Старият мо­дел си беше една ценностна и синтактична система, която обхващаше тотално предс­тавите ни за света, натрап­вайки ни понятия, чрез които да си го обясняваме. Думи като "експлоатация", "капитализъм", "трудещи се" и прочие, бяха атрибути на ми­тологичния модел на социализма, неговият синтактичен скелет, върху който хората настройваха мисленето и живота си. Сега тази Хеопсова пирамида от понятия, до вчера обясняваща света, се сгро­молясва, за да докаже (за кой ли път), че опитите да се постигне справедливо общество посредством политически   експерименти,   винаги се провалят от човешката противоречивост. Ето един елементарен пример за раз­късана логическа верига, свързана с житейския успех:

          СТАРА ПАРАДИГМА

         добро поведение + отличен успех + завършено висше образование = добре платена работа.

          НОВА ПАРАДИГМА

         добро поведение + отли­чен успех + завършено висше образование = без гаранция за работно място...

          Естествено новите логически вериги съдържат прин­ципи и от старата парадиг­ма, но вече допускат и други форми на съществуване на нещата, а това води до обър­кване и стрес. Най-уплашени са тези, които най-дълго са живели под чадъра на стара­та теология и са вярвали в нейните висини, измерения и перспективи, или пък са пре­върнали вярата си в поминък. Те не само се страхуват от бъдещето, но и усещат изминалия си път като лишен от контекст. Те се само преживяват като измамени, гово­рят с носталгия по миналото, възприемат и регистрират събитията с матриците на старото мислене, сякаш този свят е сътворен от тях и то веднъж завинаги.

          Сравнително по-лесно се "измъкват" от старата пара­дигма най-младите. При тях миналото е незначително, те живеят само в настоящето и бъдещето. По-малко обременена, младостта гледа на ми­налото като на музеен експо­нат, като символ на една изпразнена от съдържание схема. Достатъчно интелигентни, двадесетгодишните никога вече няма да приемат полу-миловидната, полу-безсъдържателна романтика на со­циализма, граден върху плоския цинизъм и завоалира­но насилие. Тесногръдието, чарът на миналото, догма­тичните ритуали, сведени понякога до чист идиотизъм, няма да имат място в техния живот.

          Наистина това раздвижване на пластовете, подкопава­що обичайните представи за действителността и събаря­що цели институции, често затиска под развалините си много човешки съдби.

Преходът от една конст­рукция на мислене към друга ще бъде по-болезнен за едни и по-малко за други. Ще има сблъсък между действител­ността и вътрешните ни принципи. Пътищата за пос­тигане на целите едва ли ще бъдат очертани с простота­та на готварска рецепта. Темповете, качествата и постиженията между отдел­ните хора ще бъдат на раз­лични нива. Така е откакто свят светува. По-важно е да се тръгне, да бъдем в движение, може би само тогава бихме могли да доловим ше­пота на бъдещето.

Петър АНГЕЛОВ - ДАРЕВ