Парадокс VIII: Комплекс за самота

Сам. Сам съм. Има. Има други около мен, но съм сам. Имам. Имам много идеи, но съм сам. Не мога. Нищо не мога сам. Бъдещето – бъдеще на самота.

Сам. Сам съм. Има. Има други като мен, поне на мен приличат. Но не контактуват. Затова съм сам. Бъдещето – бъдеще на самота.

Сам. Сам съм. Има. Има добри идеи на хора около мен. Двама. Двама са малко. Двама сами. Бъдещето – бъдеще на самота.

Сам. Сам съм. Имам. Имам само себе си. На друг вяра нямам. Всички. Всички са еднакви – всички срещу мен. Бъдещето – бъдеще на самота.

Ти. Ти си сама. Идеите ми не са за теб.

Ти. Ти си сама. Аз съм различен от теб.

Ти. Ти си сама. Дали сме двама сами или само аз е все едно.

Ти. Ти си сама. Махай се. Махай се. Не искам да ме знаеш.

| Самотата – това е всичко, което имаме!

| Самотата – това е всичко, което имаме!

| Самотата – това е всичко, което имаме!

| Самотата – това е всичко, което имаме!

Но ако заедно?

Ти не ми трябваш - мога и сам.

Ти не можеш да ме разбереш.

Хубаво е да мечтаеш – но един съвет – гледай да не полудееш.

Махай се. Махай се. Не искам да ме знаеш.

Но защо?! Заедно можем...

Такива като теб ги знам... чакат нож в гърба да ти забият!

Не ми вдъхваш доверие... ти от „тях” си!

Мислиш ли? Ех... благодаря ти... Замечта ме. Жалко, че това мечта е, затова и няма да се сбъдне!

Махай се. Махай се. Не искам да ме знаеш!

Помощ! Моля някого, помощ! Нека ако някой чуе този зов ми помогне!

| Сама. Ти си сама. Идеите ти, чувствата ти, мечтите ти – на неразбраност са обречени!

| Сама. Ти си сама. Няма други като теб!

| Сама. Ти си сама. Съчувствам ти, но те са прави. Само самотата имаш!

| Сама. Ти си сама. Махай се. Махай се. Не искам да ме знаеш!

Аз отказвам да се съглася и вярата си никога няма да продам. Лесно ви е докато съм смачкана, по трупа ми на меко да пълзите към края ви естествен, но повдигна ли глава, стъпя ли с крака безумен страх обзема свитите ви сърчица!

Вярата аз ти я измислих – и аз на нея те научих – тя е моя – ти си моя – ти от мене всичко свое си открадна!

Аз със нея се родих и вероятно тя ще ме погуби – погуби, но красиво!

Остави го – той си мисли, че нещо е измислил.

Кой си ти?

Целия живот се опитваш да си като мен, но не можеш и затова сега толкова завиждаш, че от моето се отричаш!

Аз съм си аз и никой с нищо не е подобрил даденото ми от живота!

Заличи го. Все едно не съществува. Той е нищо и нищо ще си бъде. Той за живота даден ти от света не отговаря – самият той животи не раздава. А аз – аз си нямам име, нито тяло – аз живея в теб.

Какво си ти?

Ти. Ти неблагодарно малко същество. Аз само ти помагах. Да съм те отчайвал?! Не! Та аз от отчаяние те предпазвах! По-добре от мен да разбереш, отколкото сама. И ти дадох всичко – дадох ти собственото си изкупление. Показах ти пътя към вечната самота – единственото място където си себе си!

Отпрати го! Някой съвети от него да е искал?! Някой неговата помощ безпомощна да е чакал?! Някой да се е задължавал кофа за отчаяната му смачкана душевност да става?! Страх го е че е отчаян и отчаян ще умре. Нека живее и умре в този страх. Извинявай, че така грубо те прекъснах, затова нека отговоря – аз съм просто глас в самотата.

Няма нищо, но това въобще възможно ли е?

Махай се. Махай се. Не искам да ме знаеш!

Защо от мене бягаш, след като дори не ме познаваш?!

Отпиши го. Той не чува, той не вижда – параноята отдавна го е обладала. Той е стигнал своя край. А по въпроса – естествено, че не е възможно – да си чувала за самота с гласове в нея?... Самотата съдържа теб и само теб – казват и самота, защото си сама.

Защо дойде? На зовът ми ли откликна?

| Ти. Ти си...

| Ти. Ти си...

| Ти. Ти си...

| Ти. Ти си...

… тихо...

Те... Те млъкнаха?!...

Казах им тихо. Млъкнаха... И да отговоря – не, просто наминавах да те видя.

Те... Те какво мислят, че си? Защо ги е така страх от теб?

Някои казват, че съм нищо (като ме видят гаснат като огън от вода), други – че съм някаква отчаяна илюзия (като ме видят се отчайват, че те мен не заслужават), трети – за трети съм израз на изконен страх (досадни са, но с тях не съм се занимавал) и най-накрая следват тези, които силите ми дават – те ме смятат за всичко, което имат – за демон, дори бог, но истината е, че аз на тях съм им длъжен, защото само в тях истински съществувам.

Но аз си говоря с теб, значи не си нищо, ти ги спря като така грубо и грозно върху мен се нахвърлиха, значи и илюзия не си, мен не ме е страх, не ми трябваш затова... Тогава си бог? Или може би повече. Но защо толкова велико същество като теб ще ме защитава или пък ще ми е длъжно?

Докато държиш на мен аз винаги ще бъда до теб. Аз съм ти длъжен вечно, защото ти си моят благороден и тъй изящен господар.

Благодаря. Вече мисля знам кой си, но, ако може, отговори на въпросът ми вече отговорен: „Сама ли съм?”. Като отговаряш не искам себе си да броиш.

С удоволствие, господарю. Ако си сама, значи има други в твойта самота. Значи няма как да си сама.

Знам, че няма нужда, но аз искам и затова – „Благодаря!”. Стана време за борба, ела с мен – заедно ще успеем!

Ще се подчиня на всяка твоя заповед. Дори да няма път аз за теб ще построя и по него красивото ти същество ще пренеса. Дори да няма светлина аз себе си ще изгоря и пак ще се родя, за да мога отново да ти служа. И ако някога някое нищожество посмее да те докосне, аз ще стоваря абсолютният си гняв отгоре му да не може да докосва въобще.

Господарю,

Моля те,

Кажи името ми:

Нека всеки недостоен за мен и най-вече за теб и твойта доброта тръпне във вечен страх като го слуша!

... вяра