Пари. Финикийски знаци. Открити преди десетки векове. В наши дни е невъзможен животът без тях.
Всичко около нас е пари. Всяко нещо, до което се опрем, е пари. Обърнеш се наляво - искат ти пари. Обърнеш се надясно - имаш да даваш пари. Гледаш новините - някой откраднал пари. Сменяш телевизионния канал - искат да дариш пари. Трети канал - криминално - убит човек за пари. За много ли? За малко. За два лева. Жалко. Четвърти канал - внимавай, пуснати са в обращение фалшиви пари. Пети канал - говорят за кризата, няма пари. Писва ти и излизаш навън. Минаваш покрай магазин и си казваш: „Еех, да имах сега пари..“ Намираш на улицата пари. А минувачът преди теб се главоболи „Леле, изгубих си парите!“. Връщаш се вкъщи и си мислиш „Какво да ги правя тия пари?“ Веднага намираш. Има за какво да ги дадеш. Дали ще ги оползотвориш или не, няма значение. Мигом свършват тия пари. Пари като вестници.
Всички говорят за пари. Но никой не говори за щастието. Защо в новинарската емисия няма рубрика „Щастието днес“? Защо не правят статистика колко души днес са били щастливи поради различна от парите причина? Защо, като се срещнем със стар приятел, не се питаме „Как си, добре ли са децата, здрав и щастлив ли си?“, а говорим от предприятието колко персонал са съкратили и се страхуваме да не сме ние следващите.
Но има и друга гледна точка. И за здраве трябват пари. За лекарства, за медикаменти. Ако нямаш пари, нямаш здраве. Или имаш, но леко закърпено. Закърпено с тук-там някое по-вредно хапче, с някое полу-отровно лекарство. Защото си нямал пари да си купиш по-качествено. Ама хайде, от теб да мине. Да не боли, пък какво уврежда - да не мислим.
Като се родиш - искат пари. Дори смъртта не е решение да се отървеш от тях. Като умреш, пак ти искат пари, ама друг ги плаща. В Старото време са погребвали хората с пари и злато. На предсмъртния одър казваш къде са скрити парите. Всички работим за много пари. Нямаме време за нищо друго, освен работа. Нямаме време за децата, за домашния уют, за любовта и малките неща. Няма много пари, винаги са малко. Търсим още и още пари, не стигат.
От парите няма как да се спасиш. Отървеш ли се от тях, после отърване няма. Учи, за да не работиш. Работи, за да учиш. Изкарвай пари, за да живееш, а не живей, за да изкарваш пари.
© Женина Трифонова Всички права запазени
Пишеш страхотно, разсъждаваш правилно, но имаш лошо мнение за себе си. Не е вярно, че не можеш да пишеш! Ти си невероятна писателка и невероятен човек!
П.П.-Качи повече свои произведения, имаш още няколко бели стиха, които заслушават да бъдат прочетени.