Парите - средство или цел? (Един различен поглед)

Откакто е преминал периодът, в който стоки със стоки са се разменяли, оттогава насетне човешкият ум е обременен от идеята за пари, забогатяване и охолство. Жалко е, че днес тези думи стават синоними на думи като "щастие" или "радост".

Парите - средство или цел? Изтъркан въпрос, който сме чували неведнъж и чийто отговор се опитваме да оправдаем със своята егоистична природа. Човек греши, но всичко е простимо... Да, ако си достатъчно наивен да вярваш на подобни лъжи. Но нима човек е толкова зависим от парите, колкото си мисли? Или колкото са му втълпили? "Изтеглете кредит чудо и минете на Седмото небе"; "Харчи, пести, харчи, пести..." Медиите манипулират човека и го карат да мисли, че само богат ще е щастлив. Дори касичката прасе скочи от прозореца, поради липса на стотинки, даже Бог каза да си купя ботуши! А лихвите, те скочиха до Рая. Но ако погледнем на въпроса от чисто статистическа гледна точка, цифрите сами говорят за себе си - средностатистическият българин е беден, неговата класа е под средната, следователно за него парите не са средство, а напротив - те са цел.

Но има неща, които статистиките не показват. Те не изчисляват онзи процент от хора, за които парите не са цел, дори не са средство. Къде останаха онези непоправими романтици, богати на прозорци и звезди? Къде остана онзи малък процент от хора, които не измерват щастието в дрехи, плазмени телевизори, жилища или коли? Колко от вас познават хора, които са щастливи? Но не по онзи псевдореалистичен начин - ухилени, с четиричленно семейство, което на вечеря се смее, а съботите ходи на излет? Колко от вас познават истинското лице на щастието и колко от вас го оприличават на лицето на Паисий Хилендарски, Иван Милев, Петър Берон? Или в най-честосрещания случай - на Бенджамин Франклин? Все ликове на известни личности, отпечатани върху банкноти.