Около мен има много, много възглавници, и много перца, и котки... Около мен
живеят топлината на съня, безтегловността на пробуждането и енергията на деня.
Около мен съществува цял един свят, а може би дори повече от един. А в мен? В
мен е тъмно. Вече дори свещ не огрява така (не?)познатите ми скрити ъгълчета.
Някъде капе (кръв, сълзи), на друго място липсата на шум оглушава тишината...
Кой знае защо така ми харесва повече. Не се страхувам, че светлината ще изчезне,
защото вече я няма. Няма кой да замлъкне, сърцето ми не говори. А в теб? В теб е
друго. Там гори огън, който те изяжда. А аз не мога да го потуша – твой си е. Но
не топли. Синкавите му пламъци изсмукват силата ти и помитат самата ти същност.
Дали го владееш? Едва ли. А в нас? В нас се наслоява прахта на изсушените цветни
листенца. Умираме и възкръсваме от пепелта си, но цветовете на феникса ни стават
все по-бледи, а възкресенията – все по-чести. Живеем ден за ден, умираме час по
час... Къде съм?! (Събуди се!!!)