Имало едно време едно малко момиченце, което обличало болката си в най-красивите перли на света и ги дарявало на хората. Това момиченце живеело толкова далече от най-близкия остров, че му се струвало, че света се дали на две измерения: негово и неин. Ето защо всеки новодошъл, в нейното пространство пътник беше повече от добре дошъл. За всеки имаше по една перла. Всяка една беше красива за себе си. Направена във времето прекарано с всеки един поотделно. Перлите не говореха, но всяка една от тях, носеше тайната на своя собственик. Момиченцето целуваше всяка една перла на раздяла и оставяше влажен отпечатък, който вятъра изтриваше с лекия си полъх.
Съществуваха и черни перли, но историите в тях се различаваха коренно, от тези на белите - обикновено затворени истории за животи да минаващи през нея пътници.
Черните перли - сътворени от мъката, онази дълбока и неприкосновена болка на обичащото сърце.
С вкусна марципан, всяка една от черните, беше прекрасна и уникална по свое му. Представяха ...