Пет неща, които свързвам с Коледа - 3. Подаръците 

Подаръците!... Какво е Коледа без подаръци?! Като зима без сняг. Като ледена пързалка без детски глъч. Като шейна без плазове. Като разплакано от несбъднати мечти дете... На Коледа всички сме деца. Едни по-пораснали, други по-инфантилни, трети съвсем пък мънички. Но общото за всички ни е трепетното очакване на подаръците. Затова не вярвайте, ако някой ви каже „Не обичам коледните подаръци"! Този човек може би се срамува да го признае на глас, но вътрешно в себе си носи онази първична надежда за нещо по-добро и различно от сивотата на забързания делник. Красива надежда за сбъднато желание. И това не е само желанието да получиш подарък. Напротив! За някои от нас поднасянето на подарък на любимия човек или на любимите хора, носи по-силно удовлетворение, по-голяма радост отколкото получаването на подаръци. Защо ли? Защото една усмивка в очите на обичания човек е най-големият подарък! А и не само в неговите очи. До Коледа остават броени дни, но размяната на подаръци е вече на пълен ход. Междуфирмени размени на малки жестове на внимание, вътрешнофирмени по-големи жестове на внимание и благодарност, размяна на подаръци в училищата, дори подарък от правителството за всеки пенсионер! Бре, да им се ненадяваш!... И виждаш как иначе сериозни и възрастни хора губят цялата си сериозност, а лицата им грейват в усмивки, когато получават своя малък жест на внимание. Нещо малко и незначително като стойност е способно да промени настроението на хората за броени мигове... И не е нужно този подарък да е непременно материален. Както не е нужно той непременно да е за познат и обичан човек. Едно спиране в зверското софийско задръстване и пропускане на някой без предимство, съпроводено с усмивка, също е подарък. А този, когото сте пропуснали може да върне жеста на трети, той на друг и така вашата усмивка да плъзне по целия град... Ето това е Коледният дух! Ето това са подаръците...

А купчината многоцветни кутии под елхата у дома? Всеки ден тя малко по малко расте. Някой минава, поспира се и оставя малко пакетче за някого. На другия ден пак, само че за някой друг. И се взира в останалите пакети - „Кой ли е за мен?"... Разбира се купчината с подаръците у дома през годините се появи едва след като децата малко попораснаха. Преди това... преди години пакетите чудновато се появяваха през нощта на Бъдни вечер, точно след като малките заспиваха. Просто сякаш се изсипваха се през комина. И успяваха да преседят под елхата цяла нощ, представете си! После тези няколко часа прогресивно започнаха да намаляват. Подаръците идваха все по-късно през нощта и биваха разопаковани във все по-ранни зори. Докато един ден, седмица преди поредната Коледа, две скромни пакетчета не се появиха по елхата! Беше ни намекнато и тържествено обещано, че дори и цяла купчина да се появи там, нищо няма да бъде разопаковано преди Коледната нощ.  Повярвахме на децата и изпратихме телеграма до Лапландия за по-ранна доставка на подаръците преди часа-пик. На другия ден тя беше изпълнена, а децата  спазиха обещанието си. От тогава първите подаръци се появяват под елхата около седмица преди Коледа и броят им бавно расте всеки ден. И те не са само за семейството, а и за близките, които ни навестяват в коледните дни. У дома през Коледните празници винаги е имало поне един именяк и разбира се гости по този повод. Част от подаръците са и за тях. И колко е хубаво да виждаш приготвените дарове за всички любими хора под елхата няколко дни поред! Колко красиво е очакването да видиш радостта в очите им! И май наистина най-красивата част на Коледата е очакването. Очакването, че нещо по-добро ще се случи през следващата година. Надеждата за по-добър живот... Всъщност първите поднесли подаръци за Рождество Христово - влъхвите, източните мъдреци, са поднесли своите дарове със същото очакване. Пътеводната звезда ги е завела до Този, който е трябвало да ни спаси. В знак на почит, уважение и любов към Него, те са Го дарили с подаръци. И са поставили началото на една красива традиция...

Красиво е очакването... И когато това очакване си отиде, когато най-сетне настъпи дългоочакваният момент на поднасяне на подаръците, когато настъпи онази еуфория, съпроводена от целувки и прегръдки с близките ти хора, а после всеки от тях трескаво разопакова своите подаръци и надава радостен вик, последван от нови целувки... тогава е най-щастливият миг на празника, защото всички сме заедно, защото сме семейство!...

Късно през нощта, когато всички са заспали уморени и щастливи по стаите си, прибрали грижливо подаръците си, по пода в дневната се търкалят разпилени разноцветни хартии и панделки. Има нещо тъжно в тях. Ето, след малко те ще идат при догарящия бъдник в камината, подаръците и те ще бъдат забравени след време, но любовта и усмивките от тази вечер ще останат завинаги в сърцата ни... Най-важният подарък!