ПИСМО ДО НИК
"Много искам да говоря с теб, но не зная как да постъпя. Уви, вече съм стигнала докрай в самоунищожението си. Така че е от без значение дали ще ти се обадя по телефона, или ще ти напиша едно от поредните си писма. Ах, как не искам да изглеждам в очите ти като натрапница, която те отегчава! Нито като страдалка, която питае съчувствието ти. Презирам слабостта и, но и оставам подвластна. Чувствам се като просяк, който подава немощно паничката си за монета пощада. Зная, че животът е безкрайно прост и само глупавата сантименталност е тази, която сама ни вкарва автогол. Зная правилата на играта в живота, но щастието е само един случаен хазарт, който не признава книжна информираност. Питам се, защо са ни дадени чувствата, след като сме принудени да ги подтискаме? Защо са ни дадени очите, след като сме заставени да ги затваряме? Или защо ни е даден разумът, след като трябва да го подчиняваме на злобата?
Толкова много ме измъчва чувството за несподеленост! Има ли смисъл животът, ко ...