Писмо до една мнима принцеса.

Женско ИСКАМ. Да, това е глаголът искам в женски род... Езикът се променя заедно с хората. Шегувам се. Малко.

ИСКАМ всички, които прочетат това, да знаят, че това долу се случва в главата на една мнима принцеса в едно кралство, което не съществува.
ИСКАМ да си добър. Ама не прекалено. ИСКАМ да си лош. ИСКАМ нежност. Не, не така! Това е банално! ИСКАМ приключение! О, не, страх ме е. ИСКАМ нещо сладко! Май ще си взема една баничка... ИСКАМ котка. Ама кучетата са по-послушни. ИСКАМ куче. Ама те, кучетата, са тъпи и нямат индивидуалност. ИСКАМ тарантула! Много хубаво, ама по-добре да изчакам малко. ИСКАМ да си направя татуировка, ама да не се вижда. Ама то боли... ИСКАМ онази червената чанта. А, не, не, прекалено е кичозна. ИСКАМ емоция! Ама какви са тия сълзливи работи сега... ИСКАМ те, принце. О, ти си на бял кон - банално, махай се, ела, разбойнико, ти си по-интересен. Ама много си груб бе... ИСКАМ принца! ИСКАМ принц! ИСКАМ някакъв принц. Ама да не е малкия, че не го разбирам, ама го прочетох - два пъти... Махай се, казах без тебе - много си малък, пък и си чувствителен - чупка - занимавай се с твойто цвете там и с овцата. Ще ми прави той намеци. Разбира се, че нямам бодли. Не, не съм руса. Това са кичури. Ама ти на овца ли ме оприличи? Овчица? Чупка, че ей сега ще викна бандита... Щял да ми покаже залезите. Залезите... Какво да им гледам. Едно и също всеки ден... ИСКАМ да не ми е скучно! ИСКАМ да съм различна. Ама не много. ИСКАМ да съм ледената кралица. Ау, много студено бе. ИСКАМ топлина. Ох, сега пък ще се изпотя... ИСКАМ да съм известна. Ама без да ми се бъркат в личния живот. ИСКАМ да летя. Ама ако падна? ИСКАМ това. ИСКАМ онова. О, вече ме е срам, пък и позастарях, май ще спра да искам. Само от време на време. ПРИНЦЕ! Къде се губиш - закъсняваш... ИСКАМ да съм на 23 пак. ИСКАМ да съм успяла. ИСКАМ дете!!! ИСКАМ две деца! ПРИНЦЕ! ПРИНЦЕ! Къде се загуби? Всичко друго на заден план - дете и принц. ПРИНЦЕЕЕЕЕ! Я, малкият принц нещо се мотае, ще взема да се поопозная с него. ПРИНЦЕ, хайде стига си се срамувал, ти си много чувствителен и сигурно те е срам да ми поискаш ръката, а аз те чаках толкова дълго... Ха, стой си сам като искаш - пикльо... ИСКАМ ЧЕРВЕНАТА ЧАНТА! И съм решила! Или пък синята... Ама тя е кичозна... ИСКАМ ДА ЗНАМ КАКВО ИСКАМ! О, ама аз знам много добре и дори знам как да го постигна... Това на глас ли го казах? ИСКАМ!

ИСКАМ. Всички искат подсъзнателно. Дори и да не го напишеш, то се усеща. ИСКАМ. Както всяка мнима принцеса - и Червената шапчица, и Снежанка - всички искат. Някои дори знаят как да постигнат това, което искат! Удивително! Като удивителната накрая! На тях всичко им е ясно!
Само дето глупаците им пречат! Аман от тия глупаци! Иш, глупаци! Освен това им е нужно. И са скромни.

Емоции. Модерният живот е странно нещо.
Емоция. Може би искаш да живееш? Но не банално? Всички живеят така. Иначе е неприлично, некултурно и други разновидности на разни думи започващи с "не" или носещи подобни идеи. Разбира се - отклонения и бунтари всякакви. Това са плодове на болно общество. И като него - те не са здрави или поне не изцяло. Освен това са незначителни като обем. Всичко незначително изчезва сред масата. Масата, за съжаление, е построена от мними принцеси и съмнителни принцове изцяло. Не вярвате? А и нищо не съм казвал за мнимите принцове. Ами и те искат, но техните желания са още по-материалистични и изобщо няма смисъл да се описват. Емоции. Няма ги. Като дойде мечката, се престорете на умрели. Или просто трябва да разбиеш нечии очаквания. Например на мечката... Емоциите са нещо лично. Това, разбира се, е ясно. Само на мечката не и е съвсем ясно, но тя и без това може би няма да дойде скоро...

Модерният живот, разбира се, е преди всичко прагматичен и едва след това какъвто и да било друг. И така - нормално е думата ИСКАМ да ни съпътства навсякъде, изписана с главни букви, диктуваща с неумолим тон нашите мечти, които бавно, като догарящи въглени, гаснат с всяко ново ИСКАМ.
Може би е от значение вътрешното светоусещане, емоцията, както искаш го наречи. Живеем в някакви измислени норми, мислим в тях, съществуваме в тях. Всеки е различен, нормите са недопустими - задушават и увреждат, следователно осакатяват и правят човека свой роб, убивайки неговите емоции, присаждайки му други. Излишни. А къде остава човешкото? Морал. Съвест. Вяра. Излишни, заместени от обществени норми и емоции. Сега се замислих - може би това, което написах, е смислено само ако сам го усетиш, тоест безпредметно е да го пиша. Трябва да го почувстваш. Защо го написах на теб. Заради това ИСКАМ, което си написала, но ти знаеш какво искаш? И ти е ясно как да го постигнеш.

Защо говоря за мними принцеси? Не бих искал да сложа прекалено много хора под общ знаменател.
Освен това, аз не виждам някакъв проблем конкретно в това. Проблемът се корени в обществото и начина на живот на модерния човек, независимо от пòла.
Аз не исках да напиша това. Ръководеше ме потребността да споделя своята гледна точка, а тя се оказа такава...
Стига толкова.