Писмо до мама
Мамо, съжалявам че ти виках !
Мамо , не те мразя . Обичам те повече от всичко друго на света ...
Мамо , защо винаги се получава така ? Дали жестокостта на дъщеря ти е толкова голяма , че тя не може да пощади дори собствената си майка ? Увлечена в собствената си горчивина и мъка , твърде често забравям какво си направила за мен , дарявайки ми живот чрез агония и нечовешка болка . Наранявала съм те ... безброй пъти , дори и днес , преди малко ... Причинявала съм ти най-голямото страдание за една майка - детето й да се държи към нея с неуважение и грубост ... Но ти си човекът , който винаги ми помага да преодолея всяка бездна и препятствие на пътя си . Да , аз може би никога не съм ти казвала колко съм ти благодарна за всичко , което си направила , за да ме изградиш като личност . Ти ме научи какво е добро и какво - зло , ти ми даде всичко онова , което днес ме прави силна и способна да живея като достоен човек , който не се страхува да бъде такъв , какъвто е .
Мамо , сърдиш ли ми се ? Не , разбира се ... Само след миг пак ще ми простиш и ще ме прегърнеш силно , а в очите ти ще светят сълзи . А сърцето ми за пореден път ще разбере същността на майчината любов - силата и прошката !
Благодаря ти, майчице !
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Благодаря на всички впрочем ...
Видях себе си! Как може да съм толкова ужасна