15 мар. 2005 г., 09:27

Писмо до мама

8K 2 5
1 мин за четене
Мамо ...
Мамо, съжалявам че ти виках !
Мамо , не те мразя . Обичам те повече от всичко друго на света ...
Мамо , защо винаги се получава така ? Дали жестокостта на дъщеря ти е толкова голяма , че тя не може да пощади дори собствената си майка ? Увлечена в собствената си горчивина и мъка , твърде често забравям какво си направила за мен , дарявайки ми живот чрез агония и нечовешка болка . Наранявала съм те ... безброй пъти , дори и днес , преди малко ... Причинявала съм ти най-голямото страдание за една майка - детето й да се държи към нея с неуважение и грубост ... Но ти си човекът , който винаги ми помага да преодолея всяка бездна и препятствие на пътя си . Да , аз може би никога не съм ти казвала колко съм ти благодарна за всичко , което си направила , за да ме изградиш като личност . Ти ме научи какво е добро и какво - зло , ти ми даде всичко онова , което днес ме прави силна и способна да живея като достоен човек , който не се страхува да бъде такъв , какъвто е .
Мамо ,  сърдиш ли ми се ?  Не ,  разбира се ...  Само след миг пак ще ми простиш и ще ме прегърнеш силно , а в очите ти ще светят сълзи . А сърцето ми за пореден път ще разбере същността на майчината любов - силата и прошката !
Благодаря ти,  майчице !

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ;( накараме да се разплача и да видя себе си! ;( наистина е страхотно-6 !
  • Има нещо такова , а не трябва да е така ...
    И аз се радвам че ти е допаднало произведението Благодаря на всички впрочем ...
  • Разплака ме Видях себе си! Как може да съм толкова ужасна
  • Хубава изповед!
  • Поздравления! Много е силно!
    Често забравяме, че майките са тези, които са винаги до нас, че те винаги ни подкрепят независимо какво сме направили, че ни обичат такива каквито сме... Нека не ги разплакваме така често, а да им показваме любовта си с всеки наш жест и с всяка казана дума...

Выбор редактора

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...