Писмо - след р_ _ _ _ _ _
1 мин за четене
Здравей!
Бих започнал по друг начин това писмо. Примерно със: "Здравей, любима моя, ненагледна",
но сега, според документите от съда, не си любимият ми човек. Каква ирония!
Да, да, сега ще ти разкажа всичко, което искаш да знаеш за мен, даже, мисля, повече от необходимото. Само да запаля поредната цигара и да отпия глътка кафе, да, с много захар - и без това много неща вгорчават съществуването ми.
Ами за работата, знаеш, разнасям си стоката, бъхта като бълха по баир и си харча мижавата заплата.
Но друго е важно: мислите ми са само при теб, към теб. Будейки се през нощта, си казвам:
- Любима моя, толкова си близо до ума и сърцето ми и толкова далече от ръцете и тялото ми.
-Колко по-дълго?
-Колко по-далече?
Заспивайки, сънувам объркания празен свят без теб. Хаосът, който вилнее в главата ми и който не успявам да подредя и обуздая.
Вече съм стар, за да мога да обяздвам младите и сводолюбиви кобилки. :-)
Да, да, денят отново минава по добре смазаната фирмена тактика за изцеждане на максимума от персонала, ти псуваш и проклинаш фирмата и работодателя, той, на свой ред също. Това - от понеделник до петък.
В петъка сваляш маската в момента, в който си напуснал офиса и забравяш за работата и ми се иска да си свия един джойнт и да си отмахам главата, после да ударя и две-три бири и някакъв твърд алкохол - за да забравя всичко:
и теб, и света, и болката от всичко, постоянното безпаричие и най-вече, че не мога да кажа на човека, когото обичам:
- ОБИЧАМ ТЕ!
Но опитът ми със тези, както се пее в една популярна песен, "злоупотреби", ме кара да се занимавам с други глупости, по-безобидни, например да чета всичко, което ми попадне, дори и квантова физика, не че разбирам, ама се надявам.
Общо взето, ако си направя един самоанализ:
ами аз съм бил голям загубеняк, така да обичам!
P.S. а на вас оставям да попълните празното в заглавието! :-)))
Бих започнал по друг начин това писмо. Примерно със: "Здравей, любима моя, ненагледна",
но сега, според документите от съда, не си любимият ми човек. Каква ирония!
Да, да, сега ще ти разкажа всичко, което искаш да знаеш за мен, даже, мисля, повече от необходимото. Само да запаля поредната цигара и да отпия глътка кафе, да, с много захар - и без това много неща вгорчават съществуването ми.
Ами за работата, знаеш, разнасям си стоката, бъхта като бълха по баир и си харча мижавата заплата.
Но друго е важно: мислите ми са само при теб, към теб. Будейки се през нощта, си казвам:
- Любима моя, толкова си близо до ума и сърцето ми и толкова далече от ръцете и тялото ми.
-Колко по-дълго?
-Колко по-далече?
Заспивайки, сънувам объркания празен свят без теб. Хаосът, който вилнее в главата ми и който не успявам да подредя и обуздая.
Вече съм стар, за да мога да обяздвам младите и сводолюбиви кобилки. :-)
Да, да, денят отново минава по добре смазаната фирмена тактика за изцеждане на максимума от персонала, ти псуваш и проклинаш фирмата и работодателя, той, на свой ред също. Това - от понеделник до петък.
В петъка сваляш маската в момента, в който си напуснал офиса и забравяш за работата и ми се иска да си свия един джойнт и да си отмахам главата, после да ударя и две-три бири и някакъв твърд алкохол - за да забравя всичко:
и теб, и света, и болката от всичко, постоянното безпаричие и най-вече, че не мога да кажа на човека, когото обичам:
- ОБИЧАМ ТЕ!
Но опитът ми със тези, както се пее в една популярна песен, "злоупотреби", ме кара да се занимавам с други глупости, по-безобидни, например да чета всичко, което ми попадне, дори и квантова физика, не че разбирам, ама се надявам.
Общо взето, ако си направя един самоанализ:
ами аз съм бил голям загубеняк, така да обичам!
P.S. а на вас оставям да попълните празното в заглавието! :-)))
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Михайлов Всички права запазени
)
