vega666 (Младен Мисана) 18 януари 2018 г., 19:54 ч.  

Плахо за Смисъла на съществуването 

602 19 19
10 мин за четене

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Елка (Елка Тодорова) Вечният въпрос, който си задава всеки човек в даден момент от живота си! Прекрасно есе! Благодаря за удоволствието да прочета!
  • anabel7 (Албена Димитрова) Прочетох с интерес разсъжденията ти върху толкова важния въпрос за смисъла на съществуването, Младене! Поздравявам те за обширния, задълбочен поглед!
  • vladetoned (Владислав Недялков) Аз смятам, че Смисълът на живота като проблем, като самия въпрос може да бъде поставен само в случай, че се отнесем към него като към нещо, което е по-голямо от нашия живот, което излиза извън границите на нашия живот. Именно тук се случва реалната среща със смъртта. За да определим смисъла, трябва да не се боим пред прага на смъртта, а да го прекрачим в търсене на това, което има зад него...
    Прекрасно есе, което поставя на дневен ред отколешните въпроси за смисъла на човешкото съществуване и се опитва да им даде отговор през призмата на различни умове, школи и Еклесиастта. Поздравявам те сърдечно, Приятелю и поставям твоя труд в Любими!
  • Plamen-Ognqnov (Исмаил Али) Да, човекът трябва да говори плахо за смисъла на живота! Поздравления!
  • Песничките (Пламен Иванов) Отдавна съм намерил отговора за себе си. Смисълът на живота е в удоволствието във всичките му разновидности. Разбрах го, когато се разболях тежко и бях на педя от смъртта. Престанах да изпитвам удоволствие от всичко. От храната. От четенето. От музиката. От любовта. От подобни есета. От всичко. Остана само болка. В тоя миг животът ми напълно загуби смисъл и бях готов да умра. Въпросът е как ще тълкуваме понятието удоволствие. За някои хора болката е удоволствие. Саможертвата е удоволствие. Тоест, ако отнемете на човек всички неша, които му носят удоволствие, каквото и да разбира под това, животът му се обезсмисля напълно. И той, най-вероятно би се самоубил.
  • Stasi.1 (Anastasia) Важен и труден въпрос. Само онзи, на когото Бог лично се е открил няма да се терзае, че не може да отговори, И ще му е достатъчно да спре до там - "само Бог знае". Поздравления за темата и разработката. Желая Ви вдъхновението да не Ви напуска.
  • Plevel (Силвия Илиева) Честит рожден ден, Младен! Благодаря ти, че споделяш знанията и таланта си с нас! Бъди здрав!
  • rumbic (Руми) Докато четях есето ти, Младене, в главата ми преминаха хиляди мисли и сравнения! Хареса ми това, че си цитирал Еклисиаст, една от любимите ми книги в библията! Защо авторът на тази книга, който е бил, и навярно остава един от най-мъдрите и богати хора, живели някога, е изрекъл тези думи!?: "Който трупа знание, трупа и печал." Отговорът на този въпрос намираме в заключението: " Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е задължението на човека..." Изводът е, че без своето упование в Бог, каквото и да има човек, той си остава нещастен! Знам, че много хора няма да се съгласят с моете твърдение, но е немислимо един човек, наричащ себе си християнин да пренебрегва Божиите постановления и да вярва в човешки! А иначе, темата е неизчерпаема! Поздрав!
  • Plevel (Силвия Илиева) Прочетох с голям интерес! Прекрасно есе!
  • ParvaNova (Ренета Първанова) Вярвам, че всеки от нас има свой отговор на всеки от поставените тук въпроси - аз също. Водещото при мен е, че Познанието води с една ръка Светлината, а с другата Страха, ако знаем - ще се страхуваме, видим ли на светло лицето на страха - той ще погълне светлината...

    Младене, неизчерпаем източник на информация си и аз ти се възхищавам! Щастлива съм, че не просто така (дежурно) имам привилегията да те наричам Приятел!
  • Довереница (Дочка Василева) "Какъв е смисълът от намирането на Смисъла? Ще ни направи ли разкриването му по-щастливи, отколкото сме сега?"

    Засягаш тема, която винаги е вълнувала(и ще продължава да вълнува) умовете на хората.
    Това е като при матрьошките от една в друга, но последната ( и това кой я е сътворил) си остава огромно неизвестно .Засега. Поздравления за творбата.
  • Eia (Росица Танчева) Различен и винаги предизвикващ, замислящ автор... Интересно ми бе да прочета и есето ти, Младен. Поздравления!
  • Веси_Еси (Еси) Изконни и вечни въпроси за смисъла на съществуването разнищваш, Младене. Неща, върху които много можем да разсъждаваме, но всеки сам за себе си търси своите отговори, а те няма как да са еднозначни. Благодаря ти, че винаги ни провокираш към размисъл!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Важното е че мислим,а не това което мислим.
    Интелектът винаги ражда предизвикателства.
    Ти също,което харесвам.
  • Ranrozar (Стойчо Станев) Самото заглавие показва,че всякакъв категоричен отговор е оборим.Въздържам се да коментирам аксиоматични въпроси.Все едно както е било на един Вселенски събор,когато са спорили колко ангели или пък дяволи са върху върха на една игла,ако въобще е истина,че е имало такъв спор.
    Животът не е тайна.Тайна е неговият произход.Създателят на всичко това е един безкраен път,който за нас все още е енигма.За смъртта не искам да коментирам повече от:"Като отидем,ще видим..."
  • ЛюсиЦ (Люси Петкова) Много интересен подход и опит за анализ. Оценявам идеите ти, но аз не бих класифицирала хората на три непресичащи се групи. Първо, защото в природата няма нищо така ярко разграничено и второ, смущава ме твоята категоричност. Има например атеисти, които също развиват и усъвършенстват духовността си. Това, че не вярват, че душата остава и съществува сред смъртта не значи, че само консумират като прасета. А има и вярващи, които се държат точно като прасета в този живот и после смятат, че разкаянието е достатъчно безсмътната им душа да иде в рая. Например някои католически свещенници педофили. Не ми се дават повече примери. Аз мисля, че в живота няма само бяло и черно, а много отенъци и сигурно не всеки търси смисъла по един и същи начин, но не е лошо често да си задаваме този въпрос, за да живеем давайки повече щастие и добро около нас. А отговор едва ли някой щи ни даде.И най малко древни автори живяли в други епохи...
  • brinne (Мариана Бусарова) Трудно се коментира такъв текст, Младене. Имам усещането, че каквото и да кажа ще е донякъде вярно и до някъде грешно. Ние няма как да намерим абсолютната Истина, нито да придобием абсолютната Свобода. И затова ще приключа с фразата, приписана на древногръцкия философ Сократ: "Аз знам, че нищо не знам". Мисля си, че точно самото търсене осмисля съществуването ни. Наличието на цел. Посока.
    Темата за интуицията много силно ме вълнува. Това е една непозната и неексплоатирана от човека Планета. Рационалното може и да е неин противовес, а може и да е нейно естествено продължение.
    Много хубав текст.
  • RainaVakova (Райна) Плахо е и трябва да е плахо. Ти не знаеш, ти обобщаваш и ни оставяш да се причислим в някоя от групите...да се замислим...със сигурност следващия ми стих ще е по темата и ти благодаря....мисля, че не трябва да прозрем и осъзнаем смисъла....трябва да го чувстваме...той е там, където го чувстваме!
  • voda (Елица Ангелова) Мога само да те поздравя за богатството от знания, чрез които убедително разработваш темата, Мисана.
    Мисля, че всеки нормален човек осмисля своето съществуване в един изпълнен с труд и достойнство земен живот.
    Фройд е казал: започнеш ли да се питаш защо живея, ти си вече мой пациент( по памет).
    Пожелавам ти много радост в настоящия миг и светъл поглед към бъдното!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.