vega666 (Младен Мисана) 18 януари 2018 г., 19:54 ч.  

Плахо за Смисъла на съществуването 

552 19 19

Убеден съм, уважаеми читатели , че пред всеки един от вас е възниквал, на определен етап от развитието ви, въпросът за смисъла на нашето земно съществуване и за съществуването на вселената като цяло. Мисля дори, че още в юношеско-девическата възраст този въпрос започва да ни преследва с особена ярост. Спомням си един младеж - студент по физика, който навремето ме молеше да му дам отговора. Самият той отчаяно го търсеше и ми заяви, че ако не го открие в обозримо бъдеще, възнамерява да сложи край на живота си. Изпитах огромно чувство на отговорност, защото се съгласих да контактувам с него, за да го отклоня от това пагубно намерение, а не разполагах с ясен и категоричен отговор, за да го предпазя. После пътищата ни се разделиха и не зная каква е била съдбата му. Зная само, че сме много малки, за да разсъждаваме пълноценно върху толкова грандиозни неща и съвсем нормално е да се провалим в опитите си да намерим пълноценен отговор. И все пак ми се струва, че едва ли само едното голо любопитство да надникнем зад стените на този огромен космически свят - а всъщност само наша по-широка затворническа клетка, ни подбужда към търсене. По-скоро това е един инстинкт за самосъхранение, който на най-ниското си стъпало ни кара парадоксално да избягваме търсенето, но още на следващото ни диктува да го продължим. Може би именно това дирене на смисъла коренно ни отличава от животните. Те също като нас имат душа и това се вижда в погледите им, особено на някои от тях, какъвто е случаят с агнетата и сърните. Вероятно и тяхната душа е точно толкова безсмъртна, колкото и човешката, макар че лично аз не съм убеден в безсмъртието на душата, а единствено в свойството й да съществува и след физическото тяло. Но докога? - Това вече е съвсем друг въпрос. По отношение на въпроса за смисъла на съществуването хората се разпадат само на няколко непресичащи се класа. Първият от тях се формира от онези, които буквално отказват да размишляват по този въпрос и дори са алергични към него. Те смятат, че това само може да им навреди и заемат позицията, която Хораций гениално формулира със своето прословуто "Carpe diem" /"Улови мига", т.е. живей днес - в настоящето/. От само себе си се подразбира, че тези хора са атеисти по душа. Те сякаш предпоставят със своя избор да сграбчват настоящето, че този живот е единствен. Той е тук и сега. Миналото е вече мъртво, бъдещето още не съществува и следователно трябва максимално да се възползваме и да оползотворим настоящето. Подобен род хора винаги са ме карали да изпитвам към тях отвращение . Подходът им към живота е чисто консумативен. Те по нищо не се отличават от една претенциозна свиня. Тяхната святост се редуцира единствено до това да опазват извора на настоящето чист, за да си умият добре краката в него.

 

Вторият клас хора е обособен от онези, които осъзнават, че има нещо зад Завесата и полагат усилия да я повдигнат, но с едно единствено условие - тези усилия да не излагат на риск битието им. Те са близо до границата между атеистите и вярващите, поради което обладават двояки характеристики. Приемат тезата, че има Създател, който им гарантира, че при определени норми на поведение тук - на Земята, Небесното царство им е в кърпа вързано. Те само трябва да се опазят от греховни изкушения и постепенно, и еволюционно, да развиват тялото на праведността в себе си, а то самото е залог и гарант да пребъдват, добрувайки в една Идна реалност. Тъй като не бързат за никъде, този тип хора си позволяват и лукса да надничат, при случай, зад ключалката, с надежда да зърнат преждевременно Смисъла, но само от любопитство. Нали самият апостол Павел им обещава пълното му познание едва след Смъртта:

Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат. /Първо послание до Коринтяни: 13:12/

а и Иисус формулира легендарното си твърдение:

Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. /евангелие на Йоан: 14:6/

Най-накрая идва третият клас хора. Тези хора фанатично търсят Смисъла още в този живот . Те вярват, че смъртта не е финал, но са убедени, че животът е като партия шах, продължаваща и отвъд, ходовете на която тук подготвят нейното продължение. Тези ходове са единствени и спешно трябва да бъдат намерени и изиграни в условията на надигащ се цайтнот. Всеки пропуснат такъв ход обезсмисля цялата им партия и над нея започва да витае призракът на поражението. Тези хора се намират на границата на човешкото и божественото. Те сякаш са се нагърбили сами с божията мисия.

Теософите в лицето на Рудолф Щайнер, Ани Безант, Елена Блаватска и още много други, виждат ролята на този земен живот като на едно духовно училище. Техните концепции предпоставят, че сме тук, за да научим някакви уроци. Така те формират едно кармично гледище за смисъла живота. Не отричам, че дори и в толкова примитивно гледище има някаква доза истина, но едва ли тя е главната. Причината е, че настоящето не се управлява от миналото, като твърдят сторонниците на карма, а предимно от бъдещето. Колкото странно и неприемливо да ни изглежда на пръв поглед това, но дори и далечното бъдеще има своите метастази в нашето настояще и го обуславя. Аз вече ви говорих за това в есето си "Антикарма" и сега не следва да повтарям изложените от мен там концепции. Ще кажа само, че в никакъв случай Смисълът на съществуването ни не е сводим до елементарната теза, че сме ученици или студенти, наредени на божествената скамейка в очакване на важни изпити. Подобно твърдение е даже гротескно.

Хедонистите виждат смисъла на живота в удоволствието. Тук оставям настрана важният въпрос, дали щастието е някакво върховно удоволствие или е нещо повече. Да си устроим кът, в който да се чувстваме добре на нещо като Ноев ковчег, обградени от водите на потопа, звучи примамливо. Един мой познат изрази това още по-драстично:

"Нека изградим своя микрорай в условията на един макроад!".

Сиреч - да изградим още приживе нашата лична Валхала. Абсолютно съм убеден, че привържениците на подобни идеи ще бъдат тотално развенчани от действителността. Тя е толкова сложна и многообразна, а и въоръжена до зъби с онова куче на Монтег /от повестта на Рей Бредбъри "451 градуса по Фаренхайт"/, което днес е модерно да бъде наричано Единно информационно поле /ЕИП/, че рано или късно ще обърне жалките ни опити за позитивна изолация срещу нас самите, довеждайки ни до фиаско. Не по-малко разочарование очаква и онези, които залагат на страданието като инструмент за достигане до Смисъла. Превръщайки живота си в една нескончаема Голгота, тези отчаяни хора до голяма степен се предпазват от редица грехове, но постепенно губят разсъдък. А както са казали мъдрите:

"Реши ли Господ да погуби някого, най-напред му взема акъла."

Изглежда, че пътят на златната среда, предложен още от Буда и Конфуций, е най-подходящ за търсене на Смисъла. Вероятно той е пътят на Джнана - идеалното познание чрез чисти принципи, което са се опитвали да реализират в някои древноиндийски школи от основните три направления в т.нар. Раджа йога: Карма, Бхакти, Джнана. И тук ние стигаме до един основен въпрос. А той е:

 

Дали Смисълът е сетивно познаваем или той може да бъде опознат единствено със средствата на рациото?

 

Можем смело да заявим, че един от основните ни инструменти за познание е Интуицията. Ние бихме могли да я разглеждаме като продължение на едно основно наше сетиво - Обонянието. Последното реализираме с помощта на носа си, а на свой ред той се предхожда от важна единица на мозъка - хипокампът /известен още и като Амонов рог/. Нормално е тогава да приемем, че Интуицията се презентира в мозъка ни от хипокампа. От друга страна рациото се презентира в мозъка ни от т.нар. ляво полукълбо /лявата хемисфера/. По отношение на способността за познаване на реалността от хомо сапиенс Интуицията и рациото играят такава роля, каквато играят линийката и пергела в гръцката геометрия. Само доброто комбиниране на Интуиция с рацио, доведено до синтез, може да обезпечи истинско познание, отвеждащо ни до тъмния Хълм на Смисъла. Този величествен Хълм се извисява над една тъмна долина. Мнозина от нас са склонни да дочакат Светкавицата, която в единствен миг ще озари с ярката си светлина всичко - и пропастта под Хълма, в която се намираме ние, пъплейки в тъмнините към неговото тяло, и самият Него, така че да го зърнем в цялата му монументалност. Такова озарение може да ни даде единствено Бог, но докато го очакваме, като едно дзен-прозрение, сме длъжни да вървим напред и нагоре в тъмнините с бледите си фенерчета и да ползваме нашите Брайлови методи за познание.

И тук изникват главните въпроси:

Какъв е смисълът от намирането на Смисъла? Ще ни направи ли разкриването му по-щастливи, отколкото сме сега?

Най-откровено ви заявявам, че не зная отговорите на тези твърде важни въпроси. В Еклесиаст е записано, че който трупа знание трупа печал. А тогава излиза, че най-щастливи сме били като аборигени. Но тук все пак става дума не за знание, а за Познание! А това са съвсем различни неща. Аристотел счита, че:

 

Образованите превъзхождат необразованите, така както живите превъзхождат мъртвите.

 

А всички ние все още предпочитаме да сме живи, отколкото мъртви - нали?! Към това можем да добавим още, че:

Редът освобождава мисълта,

както ни учи Шопенхауер. А Познанието е разкриването на ред в хаоса на реалността. Ред, който ние претендираме, че можем да направим произволно близък до Божествения ред, ако не сме представители на агностицизма. Проблемът е, обаче, в това може ли въобще реалността да се окаже наредена от някакъв принцип? Отговарям ви честно - не зная и отговора на този въпрос, но искрено се надявам да е така. Все пак астрономите откриват някаква йерархия в звездните системи и галактики. Очевидно е, че имаме по-големи и по-малки обекти. Както е очевидно, че ако нещо унищожи изцяло Земята /например астероид/, то ще бъде унищожено и всичко на нея, защото е несравнимо по-малко по мащаб. По същият начин, ако нещо унищожи слънчевата система /като цяло/, то ще унищожи и Земята. А ако нещо унищожи Галактиката ни, то ще унищожи и слънчевата ни система. Това си го представяме дори съвсем нагледно.

В хода на тези разсъждения ние съвсем ясно проумяваме простичкият факт, че съществуваме единствено по силата на едната случайност и по милост Божия. Защото огромни космически обекти, като побойници и бандити, застрашително кръстосват тъмната пустош на космоса. Ударът на всеки един от тях може да бъде фатален за живота на тази планета. Вярно е, че слънцето и гигантът Юпитер, поемат върху "плещите" си голяма част от тези нокаутиращи удари. Дори и по-малките планети могат да ни служат като микрощитове. Но докога ще трае тази небесна "милост"? Всеки миг може да бъде заличен продължителният и дотук успешен еволюционен възход на хомосапиенс и тогава настъпва крахът на неговия смисъл. Не е за вярване, че мъчително извоюваният смисъл на по-малкото е беззащитен пред първобитния гняв на по-голямото. Но изглежда, че именно така стоят нещата.

Всеизвестна е фразата:

Познайте Истината и тя ще ви направи свободни!

Тук Истината и Смисъла са естествено синоними. Бих добавил - свободни, но не и безтегловни. Бих добавил и още един ред от неканоничното евангелие на Тома:

И когато познаете Истината, ще останете потресени!

На вас, уважаеми читатели, оставям да размишлявате върху смисъла на горните редове.
 

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Елка (Елка Тодорова) Вечният въпрос, който си задава всеки човек в даден момент от живота си! Прекрасно есе! Благодаря за удоволствието да прочета!
  • anabel7 (Албена Димитрова) Прочетох с интерес разсъжденията ти върху толкова важния въпрос за смисъла на съществуването, Младене! Поздравявам те за обширния, задълбочен поглед!
  • vladetoned (Владислав Недялков) Аз смятам, че Смисълът на живота като проблем, като самия въпрос може да бъде поставен само в случай, че се отнесем към него като към нещо, което е по-голямо от нашия живот, което излиза извън границите на нашия живот. Именно тук се случва реалната среща със смъртта. За да определим смисъла, трябва да не се боим пред прага на смъртта, а да го прекрачим в търсене на това, което има зад него...
    Прекрасно есе, което поставя на дневен ред отколешните въпроси за смисъла на човешкото съществуване и се опитва да им даде отговор през призмата на различни умове, школи и Еклесиастта. Поздравявам те сърдечно, Приятелю и поставям твоя труд в Любими!
  • Plamen-Ognqnov (Исмаил Али) Да, човекът трябва да говори плахо за смисъла на живота! Поздравления!
  • Песничките (Пламен Иванов) Отдавна съм намерил отговора за себе си. Смисълът на живота е в удоволствието във всичките му разновидности. Разбрах го, когато се разболях тежко и бях на педя от смъртта. Престанах да изпитвам удоволствие от всичко. От храната. От четенето. От музиката. От любовта. От подобни есета. От всичко. Остана само болка. В тоя миг животът ми напълно загуби смисъл и бях готов да умра. Въпросът е как ще тълкуваме понятието удоволствие. За някои хора болката е удоволствие. Саможертвата е удоволствие. Тоест, ако отнемете на човек всички неша, които му носят удоволствие, каквото и да разбира под това, животът му се обезсмисля напълно. И той, най-вероятно би се самоубил.
  • Stasi.1 (Anastasia) Важен и труден въпрос. Само онзи, на когото Бог лично се е открил няма да се терзае, че не може да отговори, И ще му е достатъчно да спре до там - "само Бог знае". Поздравления за темата и разработката. Желая Ви вдъхновението да не Ви напуска.
  • Plevel (Силвия Илиева) Честит рожден ден, Младен! Благодаря ти, че споделяш знанията и таланта си с нас! Бъди здрав!
  • rumbic (Руми) Докато четях есето ти, Младене, в главата ми преминаха хиляди мисли и сравнения! Хареса ми това, че си цитирал Еклисиаст, една от любимите ми книги в библията! Защо авторът на тази книга, който е бил, и навярно остава един от най-мъдрите и богати хора, живели някога, е изрекъл тези думи!?: "Който трупа знание, трупа и печал." Отговорът на този въпрос намираме в заключението: " Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е задължението на човека..." Изводът е, че без своето упование в Бог, каквото и да има човек, той си остава нещастен! Знам, че много хора няма да се съгласят с моете твърдение, но е немислимо един човек, наричащ себе си християнин да пренебрегва Божиите постановления и да вярва в човешки! А иначе, темата е неизчерпаема! Поздрав!
  • Plevel (Силвия Илиева) Прочетох с голям интерес! Прекрасно есе!
  • ParvaNova (Ренета Първанова) Вярвам, че всеки от нас има свой отговор на всеки от поставените тук въпроси - аз също. Водещото при мен е, че Познанието води с една ръка Светлината, а с другата Страха, ако знаем - ще се страхуваме, видим ли на светло лицето на страха - той ще погълне светлината...

    Младене, неизчерпаем източник на информация си и аз ти се възхищавам! Щастлива съм, че не просто така (дежурно) имам привилегията да те наричам Приятел!
  • Довереница (Дочка Василева) "Какъв е смисълът от намирането на Смисъла? Ще ни направи ли разкриването му по-щастливи, отколкото сме сега?"

    Засягаш тема, която винаги е вълнувала(и ще продължава да вълнува) умовете на хората.
    Това е като при матрьошките от една в друга, но последната ( и това кой я е сътворил) си остава огромно неизвестно .Засега. Поздравления за творбата.
  • Eia (Росица Танчева) Различен и винаги предизвикващ, замислящ автор... Интересно ми бе да прочета и есето ти, Младен. Поздравления!
  • Веси_Еси (Еси) Изконни и вечни въпроси за смисъла на съществуването разнищваш, Младене. Неща, върху които много можем да разсъждаваме, но всеки сам за себе си търси своите отговори, а те няма как да са еднозначни. Благодаря ти, че винаги ни провокираш към размисъл!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Важното е че мислим,а не това което мислим.
    Интелектът винаги ражда предизвикателства.
    Ти също,което харесвам.
  • Ranrozar (Стойчо Станев) Самото заглавие показва,че всякакъв категоричен отговор е оборим.Въздържам се да коментирам аксиоматични въпроси.Все едно както е било на един Вселенски събор,когато са спорили колко ангели или пък дяволи са върху върха на една игла,ако въобще е истина,че е имало такъв спор.
    Животът не е тайна.Тайна е неговият произход.Създателят на всичко това е един безкраен път,който за нас все още е енигма.За смъртта не искам да коментирам повече от:"Като отидем,ще видим..."
  • ЛюсиЦ (Люси Петкова) Много интересен подход и опит за анализ. Оценявам идеите ти, но аз не бих класифицирала хората на три непресичащи се групи. Първо, защото в природата няма нищо така ярко разграничено и второ, смущава ме твоята категоричност. Има например атеисти, които също развиват и усъвършенстват духовността си. Това, че не вярват, че душата остава и съществува сред смъртта не значи, че само консумират като прасета. А има и вярващи, които се държат точно като прасета в този живот и после смятат, че разкаянието е достатъчно безсмътната им душа да иде в рая. Например някои католически свещенници педофили. Не ми се дават повече примери. Аз мисля, че в живота няма само бяло и черно, а много отенъци и сигурно не всеки търси смисъла по един и същи начин, но не е лошо често да си задаваме този въпрос, за да живеем давайки повече щастие и добро около нас. А отговор едва ли някой щи ни даде.И най малко древни автори живяли в други епохи...
  • brinne (Мариана Бусарова) Трудно се коментира такъв текст, Младене. Имам усещането, че каквото и да кажа ще е донякъде вярно и до някъде грешно. Ние няма как да намерим абсолютната Истина, нито да придобием абсолютната Свобода. И затова ще приключа с фразата, приписана на древногръцкия философ Сократ: "Аз знам, че нищо не знам". Мисля си, че точно самото търсене осмисля съществуването ни. Наличието на цел. Посока.
    Темата за интуицията много силно ме вълнува. Това е една непозната и неексплоатирана от човека Планета. Рационалното може и да е неин противовес, а може и да е нейно естествено продължение.
    Много хубав текст.
  • RainaVakova (Райна) Плахо е и трябва да е плахо. Ти не знаеш, ти обобщаваш и ни оставяш да се причислим в някоя от групите...да се замислим...със сигурност следващия ми стих ще е по темата и ти благодаря....мисля, че не трябва да прозрем и осъзнаем смисъла....трябва да го чувстваме...той е там, където го чувстваме!
  • voda (Елица Ангелова) Мога само да те поздравя за богатството от знания, чрез които убедително разработваш темата, Мисана.
    Мисля, че всеки нормален човек осмисля своето съществуване в един изпълнен с труд и достойнство земен живот.
    Фройд е казал: започнеш ли да се питаш защо живея, ти си вече мой пациент( по памет).
    Пожелавам ти много радост в настоящия миг и светъл поглед към бъдното!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.