По-добре сама, отколкото зле придружена!
Наближават коледните и новогодишните празници. Всичко е красиво, даже леко натруфено, но много празнично. Пазаруваме за подаръци, за себе си и за каквото още се сетите. Правим си прически, разкрасителни процедури. Навсякъде те обгръща празничност. Би трябвало и настроението да е такова. Въпреки всичко.
Днес реших да се разкрася малко и отидох на фризьор. Там се запознах с една жена, около 40-годишна. Заприказвахме се. Естествено, стана въпрос и за празниците, кой къде ще празнува... С невероятна усмивка жената ми каза: „Тази година ще съм сама, някъде и съм много щастлива!” Опитах се да разбера тази усмивка – истинска ли беше; думите ù – себе си ли се опитваше да убеди или мен.
Спомних си, че преди няколко години и аз посрещах нова година сама. Имах много покани – за домашно парти, за заведение, за хижа... Но бях изпаднала в едно такова състояние, че не исках да бъда с никого и никъде. Просто си казах: „Ден като ден!” Лъжех - не исках да отида някъде, където всички бяха по двойки и, когато се вдигат наздравици, да си разменят целувки, погледи, а аз да се чувствам много, много самотна. Това не е някаква злоба или завист, просто не исках да ме боли толкова много самотата. А и не исках да ме гледат със съжаление, което боли още повече. И по всякакъв начин се опитвах да се убедя и да си внуша, че е ден като ден. И така, дойде моментът и аз се закотвих при телевизора и проучвах празничните програми. Явно внушението ми беше успяло, защото си гледах филмчета и предавания и ми беше все едно, че бях сама. Е, може би тайничко съм се надявала на някакво чудо, но то не се случи, естествено.
И ето, че гръмна 12 ч. Всички викаха в еуфория – нямаше как да не чуя. Гърмяха, трещяха... Бях сама. И самотна. Пожелах си, сама на себе си, здраве, щастие и любов. Пожелах го и на всички приятели, познати, роднини и на всички, които никога не бях виждала...
Спомняйки си за тази нова година, попитах жената дали не би искала да е с някого. Оказа се, че досега винаги е била с някого, но защо ли? Вместо да се забавлява, тя е треперела на всяка негова чашка алкохол, на всяко повишаване на тон. Агресията е била непоносима. Вместо спътника до нея да я прави щастлива, той е бил нейното най–голямо нещастие. Замислих се. Може би, усмивката ù беше искрена и истинска. Може би малко самотна! Но кое е по- добре – да сме сами, самотни или зле придружени и, вероятно, още по-самотни?
Надявам се по – малко хора и по-рядко да си задават подобни отговори!
© Мария Петрова-Йордано Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Малко ме натъжи заглавието,но то носи житейска истина и философски раз-
мисъл...Благодаря и поздрави,FRAGLA! -
"Но кое е по- добре – да сме сами, самотни или зле придружени и, вероятно, още по-самотни?"
На път съм да открия отговора за себе си...
Благодаря ти, Мария!
п.п. Хубаво име!
-
Заглавието казва всичко, то си е...афоризъм!
-
"А и не исках да ме гледат със съжаление, което боли още повечe."
А най-силно се усеща самотата, по празниците, когато...Помня една позната, мъжът й я ревнуваше, не я пускаше по банкти, за командировки и дума не можеше да става. Мъжът й почина. Мина време и я канят на банкет: - Хайде, най-после няма кой да те спира, толкова ни липсваш, нали идваш с нас?! - Сега и не ми се ходи. Искам да ме спира, но да не съм сама. Та...по-добре, по-зле, всеки знае себе си. Един ден сам, даже е добре, за отмора, за размисъл. Но по празници е по-добре да си сред приятели, те ще те разберат, защото те обичат и никога няма да те гледат със съжаление, те са свои. А сред приятели човек не трябва да се чувства нито сам, нито самотен.
Весели празници на всички!!! Мария, знаеш че те...обожавам, примерно!!! -
Абсолютно съгласен със заглавието.
-
Надявам се тази Нова Година ще бъде първата и последната, която ще прекарам сам.
-
Аз също имах една самотна Нова година преди време. Посрещнах я така, както посрещах всеки един ден - с очакване на нещо ново. Тогава, обаче, се случи чудо. Пробляснала идея, че не е нужно да чакам, а да действам. Голямо прозрение, няма що! Така е и не е така, защото понякога самотата помага да спрем инерцията и да си спомним простички истини. Поздрави за споделените истини, Мимсън!*
-
Натъжи ме твоето самотно есе...
Здравей! -
Задушаваща е самотата в празничната нощ, усещането е много силно и болезнено!
Поздрави! -
Човек прави различни избори в живота си. Понякога иска едно, друг път си казва: няма зна4ение кой е , нека просто има някой до мен..Истината е ,че човек обича онези хора, които го карат да се обича.. не е важно кой си, а как ме караш да се чувствам
-
В живота също, Фракла, особено в него, нямаме много животи за да ги пропиляваме в излишни привързаности, които ни обременяват.
-
Здравейте, приятели! Благодаря, че отново сте с мен! Труден избор, когато става въпрос за празник... А ако става въпрос за живота?! Поздрави!
-
Да си с някого някъде... пак може а си самотен и в един момент просто е по добре да останеш сам.
Поздрав! -
Съгласна!
Поздрави, Мария! -
"Но кое е по- добре – да сме сами, самотни или зле придружени и, вероятно, още по-самотни?"
Много труден въпрос се оказва този. Но трябва да му намерим отговора!
Поздравления и от мен, Мария!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"Кое е по-добре , със тъга на лице да кажеш че животът е добър или със усмивка тихо ти да страдаш".