PALOMA (Палома)
7 33
5.03.2005 г., 19:44 ч.

Под стъкления похлупак 

  Есета » Философски
4005 0 4
7 мин за четене

 Когато знаеш.
Че можеш да говориш.
Когато знаеш.
Че (не) можеш да пишеш.
Когато знаеш.
Причините.
Когато имаш.
Желанието.
И когато хаосът в главата и душата е пълен...
И едновременно странно подреден.
 
         Думите. Тези думи. Тези устни. Този поглед. Знаеш. И всичко. И нищо. Просто седиш. И отпиваш от чашата. С кафе. А не пиеш. Кафе. Не обичаш. Но сега вкусът е различен. Времето е различно. Горчивото не горчи. Или просто си забравил вкусът на сладкото?
         Ароматът на кафе. На истинско кафе. Израснала сам с него. Обичам го. Но сега е друг. Представя за Оригинала. Мисли се за Оригинала (?) Можеш ли да обичаш Заместител?
        Липса. Фалш. Или може би отричана истина. Това е най-трудното. Да се възприеме Истината. Не само да я виждаш. Сякаш е под стъклен похлупак. А да го повдигнеш. Да я вземеш. С две ръце. И да я погледнеш. В очите.
       Истината в лъжата. Лъжата в истината. Ароматът на кафе. Полу-празната чаша. Отместеният стол. Празният стол. Празното място. Шумът. Хората. Тишината. Луната. Полу-скрита зад развълнувани облаци. Красиво е. Чуждо е.
        Погледът. Твоят. Какво виждаш сега? Какво искаш да видиш?
        Погледът. Моят. Той вижда теб.
        Погледът. Чуждият. Пожелан? Отблъснат? Безразличен?
        Какво съдържат? Какво таят? Истински. Очите. Замислял ли си се?
      Загледай се. В очите. В скъпите за теб очи. И виж…
       Аз го направих. И ще пиша за тях. И за тях.
       Но не зная дали все още са ми така скъпи.
      Всъщност. Зная. Но стъкленият похлупак продължава да ми се струва  твърде тежък.
      Колко много видове погледи... кръжат около мен...
      Недоволен, подразнен и уязвен, докато настъпи Облекчението. 
      Внимателен, смутен и не напълно обективен.
      Убеждаващ, непримирим и Знаещ.  
      Директен, по-скоро неосъзнато директен, падащ върху трите чаши и техните притежатели.  Спиращ се върху единия. Одобряващ поглед. Разглеждащ. И отново одобряващ. С леко недоумение. С капка съпричастност. Поет поглед. Разбран. Поглед с нотка отчаяние. С нотка безпристрастност. Молещ. За разбиране. Но търсещ само един от всичките. 
       Егоизмът. Лъжата. Дори неосъзнатата. Ревност. Обич?!      
Силата. На алкохола. Една чаша. Втора чаша. Трета... Волята. Толкова необходима и толкова отритвана. Силата. На алкохола. Силата. Ободряващата сила. На кафето. Опияняващата сила на алкохолните пари. Преплетена с отрезвяващото въздействие на Кафето. Какво противопоставяне и каква разлика. С изключение на единственото общо. Всички са питиета. Идват, изпълнили чашата. Но понякога си отиват недокоснали я дори, оставили я наполовина пълна или пък изпита до дъно. Разликата е само в съдържанито. На чашата.
     Сиренето е все така солено. Картофките ги няма. Чинийката е почти празна. Какво е общото ли? – те бяха там. Също. Порция пържени картофки - разделена с усмивка. Между теб и мен. А сега? Сега е останало само соленото сирене. Разпиляно. Празният стол. Празното място. Виличката беше паднала.
     Стъпалата. Нагоре. Приятна, свежа вечер. Сбогом. И на цигарения дим. Отровата. Дишам. Гледам. Но без да виждам. Човек след човек. Съдба и съдба. Участта. Погледи. Порокът. Завладяният от желание поглед. Демонично желание. Пошлост. Поглед, несрещащ изискания отговор. Насилието. Като средство за получаване на търсеното удовлетворение. Лъжливо удовлетворение. Ценности. Липсата на такива.
      Улици. Централна улица. Нощта. Тъмен вход. Заключена врата. Трима души. Разминаващи се.  Или не само. За малко... Погледите. Това гнусно желание. Мръсотията. Добре облечени, добре изглеждащи и все пак Мръсни! Клошар. Спи. Свит като бебе. На прага на магазин за бани. Мирис на нечиста плът. Толкова мъка. Витрината. Изложените мостри на бани. Плочките на прага на магазина, където човекът спи са толкова студени. А предлаганото за продан толкова красиво. Какъв абсурд. Стана ми мъчно.
        Погледи…
       Нужда. Бедност. Знаещ поглед. Нищо, че е малко объркан. Става щастлив. Толкова мило щастлив. Поне за миг. Очи, отвикнали да се усмихват. Забравили какво е истинска усмивка. Или такива, непознавали никога истински  щастливата усмивка. Един миг. Този поглед. Тези объркани очи. Тази усмивка. Свенлива. Благодарна. Пет лева – толкова ли струва човешкото шастие?! Тези очи. Умни очи. Тази жена. Кофата за боклук. Усмивката на станалия случаен свидетел млад човек. Доброто не е изчезнало. Парите. Толкова ненужни! Дори нежелани! И все пак необходими. Камерите. Ужким улавящи всичко...
        КОЛКО СТРУВА ЧОВЕШКОТО ЩАСТИЕ?
        КАКВА Е ЦЕНАТА  НА ЕДНА ИСТИНСКА УСМИВКА?!
Богатство. (Зависи за кого.) Празнота. Безсмислие.                                                                                                                                                                                                          
Параванът. Осветеното. Оставеното в сянката. Мракът. Пропит с отрова. Димът. Не само от цигари. Толкова объркани хора. Не мога да бъда там.
       Този поглед. Улицата. Жената. Търсеща. В кофата за боклук. Късно вечерта. Сякаш нямам право да минавам покрай нея с моите смешни мисли. Кой какво е направил. Кой какво НЕ е направил.       
Клуб. Просто някое заведение. Улица. Кофата за боклук. Алкохол, опиати. Нощен въздух. Луната. Една и съща. Гледа различно. Гледат я различно. Но само, ако вдигнеш поглед от асфалта. Ако успееш да видиш. Изпъстреното със звезди небе. И облаци. Но една от звездите свети по-силно. Люлката в градинката. Кучето, което не спира да лае. Пияният. С вид на просяк. Заедно с добре изглеждащите момчета. Нецензурните думи. Одобрението. По-силният. По-слабият. Търсещият. Жената над кофата за боклук. Кофата за боклук. Пред светещия неонов надпис на магазина за облекло. Така странно освети очите ѝ. Погледът. Тя търси. С гръб. Към светлото. Към надписа. В тъмното. В нощта. Но лампите светят. Лъскавата сграда с офисите. Фаровете на отминаващите коли. Жената. Кофата за боклук. Моите, така наречени „проблеми”. Хвана  ме срам. Чу се звук от изскърцващи спирачки.
     Къде е мястото на любовта в този свят?!
     Любовта между Хората...
     Клубът. Кофата за боклук. Стаята зад паравана, зад бара. Толкова много чаши. Използвани. Пълното, разложено, ухилено лице. Очите. Празните очи. Погледът. Като на идиот. Къде са всъщност истинските луди. В лудницата? Кои са всъщност „истинските луди”. Тази съсипваща празнота. И този поглед. Зад паравана. Зад пердето. Пред празните чаши. Човекът, взимащ по няколко от оставените чаши, трябва да се измият. И после да се напълнят. Отново. Значение без значение. Пълни бутилки. Празна пълнота. Пълна празнота. Това страдание. Това измъчено лице. Мъртвешки бледо. Скрито. Зад паравана. То не трябва да се вижда. Чашите просто трябва да са чисти. Бутилките чакат. Както и поредният заблуден.
 
                                                                                                        09.05.2004г.

© Палома Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??