Тя
Не ме търси сред хората, в шепота на думите и смеха на децата. Аз съм другаде - между Небето и Земята. Земята е люлката на моята душа и дъгата, която целува .Морето е пътят, по който можеш да стигнеш до мене. Ще те чакам. Ела. Ти не можеш да чуеш посланията на Небето. Шумът на дъждовните капки заглушава шепота на звездите и следва своята следа... При теб съм...
той
И аз съм в теб...
Тя
До мен? Колко дълго те чакам...
Той
...Пустота. Самотна, палеща, изгаряща последните остатъци на моето кислородно съществуване. Отнасяща безумствата на телесниге ни покварения далеч зад пясъчните дюни на безмълвието...
Тя
Прощавай. В тишината на смълчаните думи искам да видиш лицето ми, посипано със лунен прах. Обичай ме. Сега и Тук, защото идва утрото и аз ще отлетя. Обичта ми е лунна и Светлината на деня убива тайните й. Обичай ме! Сега!
Той
Простена си! И ти го знаеш. Простен е твоят стон. Простена е душата, самотно счупена, като откършен клон. Простена. За да те има. Простена. За да отмина. Просте ...