Feb 3, 2005, 9:13 AM

Подслушан разговор от чата 

  Essays
6254 0 10
8 min reading
Тя
Не ме търси сред хората, в шепота на думите и смеха на децата. Аз съм другаде - между Небето и Земята. Земята е люлката на моята душа и дъгата, която целува .Морето е пътят, по който можеш да стигнеш до мене. Ще те чакам. Ела. Ти не можеш да чуеш посланията на Небето. Шумът на дъждовните капки заглушава шепота на звездите и следва своята следа... При теб съм...
той
И аз съм в теб...
Тя
До мен? Колко дълго те чакам...
Той
...Пустота. Самотна, палеща, изгаряща последните остатъци на моето кислородно съществуване. Отнасяща безумствата на телесниге ни покварения далеч зад пясъчните дюни на безмълвието...
Тя
Прощавай. В тишината на смълчаните думи искам да видиш лицето ми, посипано със лунен прах. Обичай ме. Сега и Тук, защото идва утрото и аз ще отлетя. Обичта ми е лунна и Светлината на деня убива тайните й. Обичай ме! Сега!
Той
Простена си! И ти го знаеш. Простен е твоят стон. Простена е душата, самотно счупена, като откършен клон. Простена. За да те има. Простена. За да отмина. Просте ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивомир Димчев All rights reserved.

Random works
: ??:??