България е страна с многовековна и славна история. Незаличим отпечатък върху историческите страници на българския народ оставя турското робство. След тъмната 1396 година българският народ загубва националното си самосъзнание в продължение на пет века. Той изпада в един дълбок „мъртвешки“ сън. Сякаш времето спира, а българинът се изгубва във времевия континуум. Народът се чувства като растение, изтръгнато от корена си. Той изпитва душевно страдание и терзание. Робството погребва вярата, надеждата, любовта и множество човешки желания.

            Българският народ вижда спасение в лицето на борците за свобода. Няма да се спирам конкретно на определени личности, които са подпомогнали освобождението ни, защото смятам, че героите на България са всички опълченци, които са жертвали живота си пред олтара на свободата.

Героите на България са осъзнали нуждите на времето си и са накарали народа да съзрее за подвизи и саможертва. Именно това превръща робите в герои. Делото на българските опълченци придобива национална значимост. Те са идеали за патриотизъм и саможертва в името на народното благо. Подпомагат превръщането на един цял народ в нация. Общата идея, на която посвещават живота си е извоюването независимостта на родината.

          Борците за свобода са устремили всичките си сили, за да пробудят народа от дълбокия му сън и да му посочат най-висшето благо – свободата. Словото, произнесено от всеки един опълченец, е сакрално. То притежава силата да обединява. Думите се превръщат в мотивация за поробения българин. Словото възродява духа им за свобода.

        Желанието на българските опълченци е да се посветят на другите, да направят нещо значимо за всички. Те притежават твърдост на волята и духа, решителност, смелост, честност, отдаденост на делото и невероятен организаторски талант.

       Героите на България успяват да посеят семето на свободата в сърцето на всеки един достоен българин, който е готов да се жертва. Това променя народа. Дава му сили и самочувствие.

Днес много често задаван е въпросът дали българският народ е заслужил своята свобода, или си я е получил в дар. Според мен тези упреци са неоснователни. Не смятате ли, че доказателство за това е подвигът на българските опълченци при защитата на връх Шипка. Боевете, които се водят там са решаващи за края на войната. Благодарение на проявения героизъм от българите турските войски не успяват да преминат Шипченския проход. Като жертват живота си, опълченците извършват истински подвиг. Те удържат на превъзхождащата ги турска войска. Това доказва, че сме заслужили своята свобода, проливайки много кръв.

       На 11 август 1877г. се води решителната битка за прохода, която определя по-нататъшния ход на войната. Борбата за свобода е изпълнена с героизъм и слава. Надвисналият робски облак изчезва благодарение на проявената смелост. Пролятата кръв измива калта на робството. В Руско-турската освободителна война множество опълченци загубват живота си. Но те знаят, че свободата може да бъде постигната само и единствено чрез смъртта. Дори и да загинат, опълченците вярват, че народът ни ще излезе победител от войната, а след това като една птичка ще счупи робските окови и ще излети във висините на Балкана, след което ще почувства полъха на свободата. Смъртта за тях се превръща в път към безсмъртието:

,,Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небе, звяр и природа

и певци песни за него…“

       Опълченците се бият за своята кауза с цената на всичко. Саможертвата им изкупва срама на робството. Проявеният български героизъм показва, че робът се е осъзнал като свободен човек.

Връх Шипка се превръща в символ на извисилия се български дух. Там отеква величието на българските герои. Славата им ще се предава от поколение на поколение и от век на век. Винаги, когато настъпи датата 3 март, но не само и тогава, ние трябва да се чувстваме горди, че сме българи и е имало такива хора, които са били готови да жертват всичко заради българското.