17.09.2011 г., 23:57

Поглед в есента

4.4K 0 1
1 мин за четене

Сега съм човек.

Занимавам се с човешки реалности - радости,  работи, мечти,  истини...

Ако съм котка, как бих виждала света? По-сложен  или по-елементарен?

Дали  ще е само борба за оцеляване и потомство?

Бог по какви критерии решава какви да бъдем - човеци, котки, листа...

Дали бих могла да бъда облак, или сияние,

или просто поглед...



... Или път за някъде, защото безпътицата смазва. Ако съм път, човеците ще имат посока... Ще имам смисъл.

... Или река - дърветата и облаците ще се оглеждат  в мен, ще им бъда нужна, както и на другите същества, които живеят в нежните прегръдки на водите ми. Сега нужна ли съм по този начин на някой?

... или пътечка само за някой...

... Какво ли  е да съм гора? Отдаденост да  отговаряш за живота на хиляди животи.

... Но като  река ще съм най-свободна и неуловимо красива.


... Дали да не бъда хоризонт в есена алея?

Докъде стига хоризонтът на есенната алея - до зимата ли?


А хоризонтът в небето - до Бог ли стига, или до моята божествена свобода?



Искам ли да бъда уравновесено езеро?... Не бих могла, въпреки че е приказно.

Искам да съм къща, която да те чака в някой живот, в някоя есен, в някое измерение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аура Бяла Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...