ПОГЛЕДЪТ НА ЛИЛИ

Рубрика

Пътят към ада е павиран с навици

        „Погледът на Лили” е поредица от есета на философски, граждански, социални и лични  теми. Представени под формата на разговори с малката ми дъщеря, те са базирани и провокирани от реални житейски събития, както и от общуването с детето ми, от нейния поглед и въпроси.

Приятно четене!

         Снощи, докато вечеряхме, Лили чу ужасната новина, че млада жена е издъхнала, защото повиканата линейка закъсняла фатално, а и не разполагала с необходимото оборудване за спасяване на живот.
        Лили попита:
   - Татко, защо е станало така? Това може ли да се поправи да не бъде така? Ти какво би посъветвал хората?
   - Хммм...Труден въпрос. Но ще опитам..
    Хората трябва да осъзнаят, че всичко е в техните ръце, моето момиче. Защото държава се гради с общите усилия на всички. Защото хората трябва да излязат от зоната си на комфорт и да положат усилия, ако искат нещата да тръгнат към оправяне. И най-вече да повярват, че това е възможно.
     В по-развитите, наречени от нас „нормални” държави има вече изграден ред и хората разчитат до голяма степен на това в живота си. Когато се разболеят или имат някакъв проблем, те логично се обръщат към съответните специалисти и институции. 
У нас, за съжаление, привидно има ред, но всеки знае, че когато имаш проблем,  „редът” по-скоро пречи и вреди, и е по-добре да разчиташ на себе си и на близки хора, отколкото на „реда”. Например често и трагично явление напоследък е загубата на човешки живот поради некадърност, некомпетентност, липса на организация и като цяло тотална безотговорност в здравеопазването. Като това, което се е случило с тази нещастна млада жена. Примери могат да се дават до безкрай в почти всички области на живота и обществото ни. В страна, където имитацията на демокрация, манипулацията на населението от хората-кукловоди, измамата, корупцията, липсата на действителен контрол, липсата на изконни човешки и обществени добродетели, процесът на „овълчване” и самозабравяне са реалност, е нужно човек да изостри защитните си сили и способността си да се справя с тази действителност. 
   Ще изложа моето схващане за това. 
   Всеки човек разполага с властта да прави избори за себе си и за собствения си живот. Дори когато заема пасивна позиция по даден въпрос, това също е избор. Качеството на живот за всеки един от нас зависи в голяма степен от нивото на осъзнаване на този факт и целенасоченото настройване на системата ни от вярвания  и начинът ни на мислене в правилната, индивидуално определена посока.

     Активното, осъзнато възприемане на заобикалящата ни действителност може да  оформи самата действителност по подходящия за нас начин.

     Когато достатъчно голяма група хора започнат да мислят индивидуално в правилната посока, това постепенно  ще повлияе и на останалите, групата ще се увеличава и увеличава,  докато се превърне в мнозинство и това в края на краищата ще промени общото.

   Човек е свикнал да действа и възприема нещата през повечето време автоматизирано, на базата на изградени навици, които са му създадени умишлено от манипулиращата машина на малка група безскрупулни и алчни хора. Това се постига още от детството, чрез „възпитанието” , което налагат вече обработените съзнания на родители и близки, чрез учебната програма, която прилагат намачканите, слабо мотивирани учители /с някои изключения, които са влезли в ролята на апостоли/, а впоследствие при нарастването на възрастта, чрез масмедии, с целенасочено объркване и внушаване на постоянно чувство на тревога, несигурност и страх. Защото така се властва най-лесно и най-задълго.

    Изводът е, че пътят към личния, както и обществения ад е павиран с набитите през годините лични и обществени навици. А когато това продължи достатъчно дълго, се превръща в традиция, в система от вярвания и убеждения на цял народ. Като например любимите ми „Преклонена глава сабя не я сече” и „Много хубаво, не е на хубаво”.

      Затова най-полезно за всеки един би било  да започне фокусирано да се чисти от вредните си навици и мисли,  и да започне да изгражда нови, работещи в негова полза. 
     Но как? 
    Ще Ви дам една проста техника за това. 
Изградете си един нов навик – постоянно с сещайте, че сте в процес на желана от Вас промяна и при всяка Ваша дейност, реакция, мисъл или чувство си задавайте въпроса:  „Защо постъпвам така – по навик ли или осъзнато, и ако е по навик, то този навик полезен ли е за мен?  Това, което правя (или не правя) добро ли е?”  Така ще започнете често да анализирате кое Ви помага и кое Ви пречи, когато действате по навик.     Изградените навици  са както силен съюзник, така и упорит враг на Вас самите. Знаете приказката, че навикът е втора природа. 
      Ако сте решили да подобрите живота си и мислите, че съм прав в гореизложеното, започнете веднага. Желая Ви приятно събуждане.

      Това бих ги посъветвал, момичето ми.
     Лили поседя замислено и каза:
   – Не съм сигурна, че разбрах всичко, татко, защото съм още малка. Но това нали е насочено все пак към порасналите. Разбрах обаче, че ако човек иска да живее в хубава и уредена  държава, трябва да започне промяната от самия себе си. Да има вяра, да мисли и разсъждава, да не слуша и да не се влияе от лошите хора, да не се страхува и да прави по нещо добро всеки ден.
            Когато всички започнат да правят така, животът ще стане чудесен.

27.05.2014г.