ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
29.03.2006 г., 18:52 ч.

ПОЖЕЛАНИЕТО 

  Есета
2465 0 10
5 мин за четене


На …

 

Човек се появява на този свят и си отива, без да е пожелал нито едно от двете. Докато се радват на слънчевите лъчи хората се срещат и общуват помежду си. Между тях се пораждат различни чувства. Понякога се стремят един към друг...Понякога избират да се разделят... След това много от тях с тъга си спомнят за тяхната първата среща – онова едно единствено нещо, с което от векове винаги е започвала всяка раздяла... Но ако срещнеш същество, което те покорява, без да е осъзнало или пожелало това?...


Казват, че времето лекувало. Не е вярно! Раните зарастват. Болката остава. Може да се спотаи дълбоко в теб. И никога няма да узнаеш, кога ще бликне отново от твоето сърце и те залее като океанска вълна. Без да можеш да си поемеш живителната глътка въздух, от която се нуждаеш. Когато обикнеш някого, най- хубавото нещо, което му пожелаваш, е другият да бъде вечно щастлив. От древни векове най-красивото и истинско пожелание има смисъла "Пожелавам ти моя късмет за да срещнеш в живота човек като теб!" с тайната надежда, че този човек ще си ти. Ако другият е с истинско сърце, ако може да цени чувствата, които поражда у другите, то сбъдването на това пожелание ще му донесе щастие. Дори ако то не е с теб. Защото ще е показал, че твоите чувства са му скъпи, макар да не ги споделя. Защото не ги е накърнил. Показал е, че ги уважава по свой начин.


Но ако другият е самовглъбен над собствените си проблеми и не се замисля над постъпките си? Отнася се с пренебрежение към всички, от които не търси изгода? Ако има навик да те наранява безпричинно? Незаслужено те унижава пред хората? Оскърбява твоята гордост, знаейки че честта ти забранява да отвърнеш на удара с удар?.. Защото някога ти се е доверила, а винаги си постъпвал като мъж, а не като отрепка...

Тогава с разбираш, че без да си го искал, твоето пожелание се оказва най-голямото проклятие... Проклятието да срещне човек като нея!.. Човек, който да се подиграва над чувствата й, да я оскърбява и унижава безпричинно пред всички.И както си е играла с теб, така да се превърне в играчка за човека като нея. Без близки хора в труден момент.  Понеже каквото хвърлиш зад гърба си, това ще намериш пред себе си!

 

Този твой ужас е сравним по сила и болка само със спомена, че преди много години една старица ти е казала да бъдеш много внимателен, пестеливи искрен в своите пожелания... Защото те ще се сбъдват. Това е част от теб и твоята съдба!... И ти вярваш, че това е истина... Тъй като същата тази жена ти е предсказала колко пъти ще се целунеш със смъртта... И понеже продължаваш да й вярваш, въпреки, че вече не е на този свят...

 

Погълнат от този ужас усещаш, че в ушите ти започва да звучи онази песен на Крис Риа. Песента за пътя, по който отдавна си поел и ти, след като я видя за първи път. "Пътят към ада".

© Вили Тодоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за отбиването при това толкова "старо" нещо!
  • Без дъх!
  • Благодаря на всички! Към LoneLy (СветлеТо ): Абсолютно си права! Работата е там, че никога не измислям сюжети и никога не мисля, котаго седна пред листа. Просто на един дъх изливам всичко с думите, които сами ми идват, без да свързвам нещата във времето. Сега, когато се замислям над думите ти мога да обясня какво съм се стремял да кажа, но явно не съм успял. "Болката отминава, а чувствата остават ...." - първоначалната болка отминава, която дори понякога я чувствам като почти физическа, но изпитваните чувства остават завинаги в сърцето. "...Раните зарастват, болката остава..." - исках да изразя, по някакъв начин и под друга форма, че първоначалното усещане от отношението на дадения човек към мен може да отзвучи, но наред с любовта към него във времето е умен завинаги ще остане споменът за това, че не е разбрала и оценила искреността и дълбочината на изпитваното от мен. Съжалявам за недостатъчно ясния и непрофесионален изказ от моя страна. Но вече казах - прекалено спонтанно пиша за да се замислям. (То и зодията ми е такава - ТЕЛЕц) Благодаря отново за мнението!
    Към ivaylo1959 (Ивайло Атанасов): Благодаря! Истината е че по "онова време" имаше много песни и изпълнители бяха велики и остават велики. Вероятно защото изпълняваха текстове и музика, родени от сърцето. Докато от днешните един на 300 000 знае разликата между настройката при обикновената на хавайската китара, например.
    Благодаря още веднъж на всички и ще се радвам да прочета и някои ваши съвети, ако имате такива.
  • Върховно, ВТРЕСЕ МЕ!!! Направо си страшен!!! На всичкото отгоре... и като край любимата ми песен и певец!!! Удар под пояса!!! пиша ти 666!!! Ама няма на скалата... само бледа 6-ца!!!
  • В този жанр си по-изразителен, отколкото в стих. Ритъмът на стиха понякога ограничава изказа. И на мен ми се е случвало. 6- от цялото ми сърце. Чудесно е!
  • немога да разбера ... един път казваш "болката минава остават само чувствата " и сега " Раните зарастват.Болката остава" ... мисля че 2 неща според мен са много различни,но ти като че ли неправиш много сравнени по между им ( сори може моя да е грешката и да не сам те разбрала) ...
  • Към Атанас: Вярно е! Но спомените за преживяното остават завинаги, нали?
  • ... всеки извървява Пътя си!
    И винаги има надежда за Ново Начало
  • Благодаря за отделеното време и отзива! Тук споделям за едно пожелание към друг човек, от когото после изпитах разочорование, че е прикривал своята същност, но без да го обвинявам за това. Исках само да покажа, какво я очаква, ако продължава така (и със скритата надежда, че все пак ще срещне щастието).
  • Браво!Много ми харесва!Наистина човек винаги трябва да внимава какво си пожелава!
Предложения
: ??:??