ПОЖЕЛАНИЕТО
На …
Човек се появява на този свят и си отива, без да е пожелал нито едно от двете. Докато се радват на слънчевите лъчи хората се срещат и общуват помежду си. Между тях се пораждат различни чувства. Понякога се стремят един към друг...Понякога избират да се разделят... След това много от тях с тъга си спомнят за тяхната първата среща – онова едно единствено нещо, с което от векове винаги е започвала всяка раздяла... Но ако срещнеш същество, което те покорява, без да е осъзнало или пожелало това?...
Казват, че времето лекувало. Не е вярно! Раните зарастват. Болката остава. Може да се спотаи дълбоко в теб. И никога няма да узнаеш, кога ще бликне отново от твоето сърце и те залее като океанска вълна. Без да можеш да си поемеш живителната глътка въздух, от която се нуждаеш. Когато обикнеш някого, най- хубавото нещо, което му пожелаваш, е другият да бъде вечно щастлив. От древни векове най-красивото и истинско пожелание има смисъла "Пожелавам ти моя късмет за да срещнеш в живота човек като теб!" с тайната надежда, че този човек ще си ти. Ако другият е с истинско сърце, ако може да цени чувствата, които поражда у другите, то сбъдването на това пожелание ще му донесе щастие. Дори ако то не е с теб. Защото ще е показал, че твоите чувства са му скъпи, макар да не ги споделя. Защото не ги е накърнил. Показал е, че ги уважава по свой начин.
Но ако другият е самовглъбен над собствените си проблеми и не се замисля над постъпките си? Отнася се с пренебрежение към всички, от които не търси изгода? Ако има навик да те наранява безпричинно? Незаслужено те унижава пред хората? Оскърбява твоята гордост, знаейки че честта ти забранява да отвърнеш на удара с удар?.. Защото някога ти се е доверила, а винаги си постъпвал като мъж, а не като отрепка...
Тогава с разбираш, че без да си го искал, твоето пожелание се оказва най-голямото проклятие... Проклятието да срещне човек като нея!.. Човек, който да се подиграва над чувствата й, да я оскърбява и унижава безпричинно пред всички.И както си е играла с теб, така да се превърне в играчка за човека като нея. Без близки хора в труден момент. Понеже каквото хвърлиш зад гърба си, това ще намериш пред себе си!
Този твой ужас е сравним по сила и болка само със спомена, че преди много години една старица ти е казала да бъдеш много внимателен, пестеливи искрен в своите пожелания... Защото те ще се сбъдват. Това е част от теб и твоята съдба!... И ти вярваш, че това е истина... Тъй като същата тази жена ти е предсказала колко пъти ще се целунеш със смъртта... И понеже продължаваш да й вярваш, въпреки, че вече не е на този свят...
Погълнат от този ужас усещаш, че в ушите ти започва да звучи онази песен на Крис Риа. Песента за пътя, по който отдавна си поел и ти, след като я видя за първи път. "Пътят към ада".
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Вили Тодоров Todos los derechos reservados
