Знаеш ли за Црънковец? А за Злетово и Букова глава? За Шоин рид и Власинското блато? Спри за миг, читателю. Заслушай се в себе си. Заслушай се в горещия пулс на своята кръв, алената, гъста и българска. Ти ще чуеш. Ще чуеш гласа на поколенията преди нас, на хилядите и хиляди българи, които се бориха и побеждаваха в името на Майка България. И умираха за нея. За да възкръснат в твоето сърце, читателю. Такава е нашата българска участ. Да живеем заради предците си и в името на децата си. Съединени в един общ, несъкрушим и безкраен български род, унищожаван, клан и разпъван, но възвисил се над смъртта. Обречени сме на гибел и на вечност. И сме платили за безсмъртието си. И все още плащаме. Не ни завиждайте вие, други народи, не сте дорасли за достолепието и тъгите на нашата България.
И ето – дълго се рових из архивите и четох за геройство и чест, и за мъжество, и за доблест. И всичко кънтеше в разгорещения ми ум като древен мит, та накрая се запитах истина ли е написаното или е само измислиц ...