Понякога...
Понякога ми се иска на глас да разкажа за всичките си чувства и мисли
и то на човека, към когото са адресирани…
Понякога ми се иска да изкрещя и да разбере, че наистина ме е грижа за него…
Понякога искам и той да ме погледне така, както аз гледам него…
Понякога ми се иска да знае, че всяка моя усмивка е негова…
Понякога си мисля, че искам твърде много,
а понякога си мисля, че наистина има смисъл да чакам…
да ме погледне и да ме види…
да ме докосне и да почувства…
да ме забележи сред хилядите празни погледи…
да разбере колко жалка изглеждам аз през собствените си очи
и колко усилия полагам, за да го премахна от сърцето си и да не чувствам болка…
Понякога искам да не го виждам, за да ми е по-лесно,
да не ми се усмихва и да не ми маха с ръка,
защото всичките ми усилия се разпръскват на хиляди малки парчета
и аз отново ставам слаба и безсилна заради любовта си …
Оставам с тази моя любов - невъзможна, предизвикана, гневна и сложна …
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Всички права запазени
