Пораснах с няколко години. Усещам ги към десет някъде. Погледнах в миналото за малко, отстрани. Посредствен беше целият живот и аз си бях едно посредствено момиче. И някак сякаш се намъкнах в нечий чифт чужда кожа. И кикотът, и миглите, и думите... желанията дори не бяха мои. И вярвах, че е правилното Аз, когато наоколо не виждах нито къс себе си. Разхождах се покрай звездите и бях щастлива, че си бяхме близки с тях. А после почувствах, че очилата ми са качили диоптъра си. Душата ми гореше в слепота! Видях едва сега тъй ясно, че влачила съм се в калта, която само слепите духовно намират за небесна висота.

 Преродена съм! Счупила всички светски окови! И имам сили да плюя. Да! Към всички, които си останаха в пороя. И са ми жалки техните стремежи. И подиграва ми се с плоските им радости. И те, всичките, се уплашиха и обърнаха насреща ми с низките си номера. Едната - лицемерна, другият - змия и прочие до утре сутринта. А на мен ми е смешно. Благодаря за спектакъла! Продължавайте с цирковите си номера. Аз погледах, за мен представлението свърши и се връщам обратно в реалността.

 Сега аз си крача спокойно. И мога да си подсвиркам химна на радостта. Да си пия бира от бутилката и да се оригвам на света. И душата ми не се кикоти, а се пръска от детински смях. И сърцето бие в правилните ноти. И ръката ми държи ръка!

 Пораснах с няколко години. Усещам ги към десет някъде. Навих си алармата за 7 сутринта. Изхвърлих боклуците разделно. И знам ясно за какво живея, докато другите се чудят с кой крак да се изправят от леглото сутринта!