14.01.2011 г., 15:19

Пореден опит

2.3K 1 1
1 мин за четене

Пореден опит

 

 

 

    Пак пред теб стоя, обич моя. Пак опитвам се да ти кажа „Сбогом”. Гледайки те в очите, ми е трудно мислите си да подредя, а какво остава да ти кажа каквото и да било.

    Винаги е било и ще бъде така. Само ти успяваш да объркаш и смутиш мислите и чувствата и  дори когато не си до мен, ме караш да се чувствам нервна и да те следвам, независимо колко далече бягаш.

    Пак пред теб стоя, обич моя. Пак желая да те докосна. Пак желая да те целуна. Желая да отвърнеш на трепета на тялото ми.

   Мислиш, че съм егоистична? Егоистична ли съм, че искам да се чувствам красива и желана?! Егоистична ли съм, че те искам само за себе си?!

   Пак пред теб стоя, обич моя. Пак всяка част от тялото ми крещи за теб. Тръпна пак в очакване. И ето, ти протягаш и прокарваш ръка по лицето ми. Аз се отпускам в топлите ти прегръдки. Сега се чувствам като пойна птичка, която е запяла своята последна и най-красива песен.

   И двамата се вълнуваме от един въпрос. Да се отдадем ли един на друг? В този миг, сякаш прочели мислите си, и двамата шептим така желаното „Да”. И защо пък не? Щом сме заедно, нищо не е от значение. След  тази нощ аз пак пред теб ще стоя и пак ще се питам защо не мога да ти кажа сбогом. Изгубвам те и те намирам… Вече сама себе си не разбирам.

   Пак пред теб стоя, обич моя. И пак опитвам се да ти кажа „Сбогом”, а всъщност крещя „Здравей”.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...