Пореден опит

    Пак пред теб стоя, обич моя. Пак опитвам се да ти кажа „Сбогом”. Гледайки те в очите, ми е трудно мислите си да подредя, а какво остава да ти кажа каквото и да било.

    Винаги е било и ще бъде така. Само ти успяваш да объркаш и смутиш мислите и чувствата и  дори когато не си до мен, ме караш да се чувствам нервна и да те следвам, независимо колко далече бягаш.

    Пак пред теб стоя, обич моя. Пак желая да те докосна. Пак желая да те целуна. Желая да отвърнеш на трепета на тялото ми.

   Мислиш, че съм егоистична? Егоистична ли съм, че искам да се чувствам красива и желана?! Егоистична ли съм, че те искам само за себе си?!

   Пак пред теб стоя, обич моя. Пак всяка част от тялото ми крещи за теб. Тръпна пак в очакване. И ето, ти протягаш и прокарваш ръка по лицето ми. Аз се отпускам в топлите ти прегръдки. Сега се чувствам като пойна птичка, която е запяла своята последна и най-красива песен.

   И двамата се вълнуваме от един въпрос. Да се отдадем ли един на друг? В този миг, сякаш прочели мислите си, и двамата шептим така желаното „Да”. И защо пък не? Щом сме заедно, нищо не е от значение. След  тази нощ аз пак пред теб ще стоя и пак ще се питам защо не мога да ти кажа сбогом. Изгубвам те и те намирам… Вече сама себе си не разбирам.

   Пак пред теб стоя, обич моя. И пак опитвам се да ти кажа „Сбогом”, а всъщност крещя „Здравей”.