Хиляди престъпления се извършват всяка седмица по света, милиони бездомници
бродят по улиците с надеждата да доживеят утрешния ден, невинни хора умират
заради чужди грешки, много са и случаите на изнасилени момичета, понякога дори
малки деца... Пускам телевизора. Отново дават новините. Заслушвам се и чувам, че
четири 15 годишни момчета са пребили свои връстник. След това казват, че
педофил изнасилил 4 годишно момиченце и след това го убил жестоко. Следващата
новина - 9 годишно момче жестоко убило друго 8 годишно момче. Следва някоя и
друга политическа новина, кражба или убийство и, в някои редки случаи, новините
завършват с някоя сватба на известни личности или постижение на български
спортист или изпълнител. И след тези ужасяващи 30 минути как можем да живеем
спокойно и безгрижно да се разхождаме по улиците без да се притесняваме, че
могат да ни ограбят или изнасилят?! Излизам на улицата и накъдето и да се
обърна, виждам някои бездомник, просещ или свирещ на инструмент за някоя друга
стотинка. Няма как да не съжалиш подобни хора, които с невероятно големи усилия
и мъки гледат да преживеят до утрешния ден и още по-гадно ти става, когато
осъзнаеш, че по никакъв начин не можеш да им помогнеш... И всъщност само като си
помисля, че и аз мога да бъда на мястото на тези хора без свои собствен дом или
на мястото на някое от пребитите, убитите или изнасилени деца, и усещам, че
макар да нямам всичко, което искам, има хора, които или нямат нищо, или са
загубили и малкото, което им е останало. Сравнявайки техния и моя свят, осъзнах,
че Рая всъщност е на Земята. Но не онзи Рай, в които хората живеят в лукс и без
проблеми, а този, в които оценяват малкото, което имат. Защото несправедливия и
опасен свят , в който живеем, може да повлече и нас в страшното си ежедневие.
Точно затова трябва да сме благодарни на Господ, че изживяваме поредния си ден
в Рая...